Начало arrow Любопитното arrow С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
 
Wednesday, December 13 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ Печат Е-мейл
28 Dec 2010

ImageТака може би е най-добре да се чете книгата на Ана Илен „Махалото“, която излезе от печат броени дни  преди Коледа.

С широко отворени очи, за да не пропуснем нито миг от спектакъла,  който тя е разположила на 127 страници в своята книга и е дала главните роли на един световноизвестен виолончелист и диригент, на неговата асистентка и на фирма -организитор на концерти и опери в Европа и Латинска Америка – един триъгълник, в чиито пространство е еднакво интересно и пред завесата, и 

зад нея. Прекрасно е, че читателят може да следи и двете действия едновремнно, да съпоставя, да размишлява, да негодува, да се смее и да се забавлява, докато и той стигне да извода „La vita e bella!”  

- Вие всъщност пишете този роман за прочутия руски виолончелист и диригент Мстислав Ростропович, изгонен от СССР през 1974 г. заради открито писмо до няколко съвестки вестници в защита на Александър Солженицин / неговите работи по това време са забранени от комунистическата цензура / и свободата на художественото творчество.

- Така е. Аз бях негова асистенка в продължение на три години. И това, което най-много ме впечатли, са високите морални ценности на този човек, с които устоявал на всички изпитания и всички обстоятелства и може би това е нещото, което прави един артист или един човек велик. Въз основа на това, което можах да видя и опозная през тези три години, аз бих добавила и... една велика цел, една велика идея за изкуството, която никога не го напуска и не зависи от обстоятелствата в живота му. Тя осветява винаги пътя му, а той й остава верен до края.

- Този човек е имал необикновена съдба?  

- И то много необикновена - отредено му е да мине през мизерията и славата. Казвам мизерия в духовен и в съвсем буквален смисъл, защото ... докато е бил в немилост в СССР, какво ли не е преживял - и изгонване от страната даже. Като имате пред вид, че по това време е вече извествен и признат по света. Но след това неговото житейско махало се връща в другата посока.  

- Слава Богу, животът никога не стои на едно място...

- Да, да... и добре, че е така. Така че от този момент нататък маестро Слава Ростропович става най -добрият виолончелист на 20 век и най-известният диригент на света.

- Кога се запознахте с него и при какви обстоятелства?  

- Аз бях назначена на работа при неговия импресарио за Европа и Латинска Америка в Монако – той търсеше полиглот, който владее руски език, а аз говоря 6 езика, включително и руски. В последствие му станах и асистентка и това фактически ми даде много възможности да бъда близо до него. Да си асистент на един диригент или на един музикант, означава да си с него от сутрешната закуска до късно вечер - даже до много късно. И обикновено виждаш и съпреживяваш всичко, което се случва с него. Освен това факта, че аз говорех руски също си каза думата - предишната му асистенка е била италианка и са разговаряли само на английски. Друго е някой до теб да говори твоя майчин език – общуването е по-различно, по-сърдечно. Освен това аз съм българка и славянка при това. Не беше необходимо въобще да ми се обяснява какво е комунизъм, какво е руска култура – това всичко за мен беше понятно.  

- Великите артисти, не винаги са сговорчиви хора. Какъв човек беше Слава Ростропович?

- Изключително скромен и трудолюбив. Наистина изключително за човек, който е толкова търсен, ценен и с такава слава...докато му бях асистентка за един от рожденните си дни получи телеграма от Ширак, от Путин, от японския император Хирохито, който също е виолончелист и с когото свирят заедно винаги, когато маестро Ростопович е на турне в Япония. Той е бил личен приятел с Рейган, със Салвадор Дали и с по-голямата част от културния елит на света. И този човек в същото време беше толкова скромен и благ. Представете си го като съвсем нормален човек, който даже ще ви сготви паста за вечеря в дома си, вместо да ви мъкне по ресторанти и приеми. Той обичаше да готви на близките си и да бъде в семейно обкръжение. Имаше си и прекрасно семейство с две дъщери. Много уважение и топлина имаше в това семейство.  

- А как се решихте да пишете книга за него?

- Съдбата ми даде шанс да бъда близко до такъв един велик човек, да бъда свидетел на негови думи и мисли за живота, за изкуството, за музиката. Просто се почувствах задължена да опиша това, което видях, чух и почувствах край него и до него... и да предам неговите послания. Може и други да са ги записали, но аз реших да ги предложа на хората в една по-достъпна форма, не академично само за специалисти и любители на класическата музика. Исках един велик артист да бъде разбран от повече хора. Затова написах този роман „Махалото“.  

                                                       -------------------------------------------------------------------------------------------  

Ана Илен е родена в България, завършва средното си образование в Хърватия, следва в Загреб-Хърватия, Виена-Австрия и Ница-Франция, където завършва магистърска степен по приложна лингвистика. Тя е писател, полиглот и преводач. Живее във Франция. Ана Илен е автор на един роман «Всичко ще бъде наред», публикуван в Хърватия и  България през 1991 г, както и на новелата «Минавайки» публикувана през 1997 г. в България и Австрия.

Маестро Ростропович се ражда на 27 март, 1927 г. в Баку, Азербайджан, в семейството на челиста Леополд Витолдович Ростропович. Родителите му се премествет в Москва, когато той е на 4 години. На тази възраст започва да учи пиано с майка си, а на 7 започва да взема уроци по чело от баща си, който е ученик на Пабло Казалс. По-късно развива уменията си под ръководството на Семьон Козолупов в Московската консерватория, където постъпва през 1943 г. Там учи композиране със Шостакович, а през 1945 г. става носител на златен медал за виолончело на първия в СССР конкурс за млади музиканти.

Младият Слава се разочарова за пръв път от съветските власти през февруари 1948 г., когато приятеля му Шостакович е изключен от Консерваторията заради “формалистките” тенденции в музиката му. Впоследствие реабилитираният композитор посвещава на Ростропович много от творбите си, включително и двата си концерта за чело.   Прокофиев преработва своята Симфония Кончертанте за Ростропович през 1952 г., само година преди смъртта си. След като става лауреат на множество конкурси и награди, в т. ч. и на Наградата Сталин, самият музикант става професор в Консерваторията през 1956 г. През същата година, благодарение на “разведряването” в културните отношения на Никита Хрушчов, Ростропович прави дебюта си като изпълнител в Лондон и Ню Йорк. Освен като изпълнител на чело, Слава често се подвизава и като пианист в рециталите със съпругата си, сопраното Галина Вишневская, за която се жени през 1955 г. Приятелството му с Бенджамин Бритън, с когото се запознава по време на концерт в Лондон през 1960 г., кара британският композитор да напише за него своята соната за чело, симфония за чело и 3 сюити за чело без съпровод. През 1968 г. Ростропович прави дебюта си като диригент в Болшой Театър с операта на Чайковски “Евгений Онегин”.

Две години по-късно пише открито писмо до няколко съвестки вестници, в което защитава Александър Солженицин, чийто работи са забранени от комунистическата цензура и настоява за свобода на художественото творчество. Впоследствие той разказва как е бил извикан на разпит от тайната полиция, до която достига непубликуваното му писмо, на който му е бил зададен въпроса, дали знае “кой се е опитал да очерни името му с това писмо”. Слава веднага отговаря, че писмото е негово. След това признание, възможностите за изпълнения в Русия бързо секват и през 1974 г. той и семейството му получават разрешение да напуснат Съюза за 2 години. Тъй като така и не се връщат, през 1978 г. съветското гражданство на Ростропович и съпругата му е отнето, за да бъде възстановено през 1990 г.

След напускането на СССР, семейството се преселва в САЩ и концертира по цял свят. Впериода 1977-1994 г. маестрото е музикален директор на Националният симфоничен оркестър на Вашингтон, но дирижира концерти и на Лондонския симфоничен оркестър, Новата японска филхармония в Токио, Виенския филхармоничен оркестър, Оркестъра на Филаделфия и Ню Йоркската филхармония. Въпреки топлия прием при завръщането му в Русия – Ростропович запазва жилищата си в Москва и Санкт Петербург, както и тези в Париж, Лондон и Лозана, отношенията му с родните музикални критици остават трудни. След враждебното посрещане на операта на Сергей Слонимски “Виденията на Иван Грозни”, чиято световна премиера Ростропович дирижира в Самара, маестрото се заклева никога повече да не изпълнява в Русия.

Слава обаче продължава да обикаля света и само преди 5 години, на 75-годишна възраст изнася 16 концерта в 11 американски града за 28 дни, прекосявайки страната 2 пъти и изминавайки разстояние от над 16 000 км. Въпреки клетвата си, любовта към родината го връща в Болшой Театър за изпълнението на “Война и мир” на Прокофиев през ноември 2005 г., но спектакълът е отменен заради влошеното му здраве и лошите репетиционни условия.

През април 2006 г., старият маестро обяви, че световната премиера на Ларгото за чело и оркестър на Пендерецки във Виена през 2005 г., е била последното му изпълнение пред публика като виолончелист.  

Като музикант, Ростропович изпълняваше огромен репортоар от произведения, някои от които написани специално за него от едни от най-великите композитори на XX век, посочва The New York Times. Сред тях бяха концертите за чело на Шостакович, концерта за чело, сонатата за чело и симфонията кончерто на Прокофиев, сонатата, симфонията за чело и 3-те сюити на Бритън. Маестрото е свирил и на премиерите на соловите творби на Уолтън, Ауриц, Кабалевски и Мисасковски и концертите на Лютославски, Пануфник, Месиен, Шнитке, Анри Дютильо, Арво Перт, Кшищоф Пендерецки, Лукаш Фос и Джия Канчели. Вероятно благодарение на богатия си репертоар, маестрото бе в състояние да обхване  с челото си невероятен диапазон от музикални акценти. В големите образци на Романтизма, каквито са концертите на Дворжак, Шуман, Сен-Санс и Елгар например, той смайваше слушателите едновременно с оригиналните си интерпретации и с величествената топлина на тоновете. Грациозната му трактовка на сюитите за чело без съпровод на Бах, разкриваше както структурната им логика, така и вътрешната им одухотвореност. Същевременно с това той бе в състояние да представи в пълния им блясък творбите на Модернизма, изпълнявайки с удоволствие необичайните тембри, които композиторите им често изискват.

Като диригент Слава Ростропович също запазваше строгата си индивидуалност, моделирайки често темпото, формата на фразата и инструменталния баланс, за да проличи ясно интерпретаторската му визия. Страстта, която внасяше на подиума индивидуалността си, често превръщаше изпълненията му в нещо неудържимо и неконвенционално. Без съмнение, Ростропович бе най-изразителен и освободен в дирижирането на творбите на своите сънародници като симфониите на Чайковски, Прокофиев и Шостакович. Още в СССР маестрото стана лауреат на най-висшите Ленинска и Държавна музикална награда. Впоследствие за останалите държави бе чест да го удостояват с почетните си звания. Приживе Ростропович е Рицар на Ордена на Британската Империя, Командор на Ордена на Почетния легион на Франция, лауреат на Preamium Imperiale на Асоциацията на изкуствата на Япония, на президентския медал на Свободата и Почетния знак на Центъра “Кенеди”, и член на Френската академия на изкуствата.

Заедно със съпругата си, Галина Вишневская, имат 2 дъщери – Олга и Елена.   

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България