Такава беше 2010 за Стоян Янкулов /Стунджи/ и Елица Тодорова. В последните си дни тя им донесе златна звезда в алеята на славата пред столичното кино „Арена-Младост“ и явно ги изненада, защото и двамата признават: /Стунджи/ „Не съм предполагал, че някога ще получа звезда в алеята на славата. И като стана дума за слава ми идва да кажа Слава Богу. Благодарен съм на комисията, която ни предложи и на хората, които гласуваха за нас. Приемам я като знак на уважение към нашия дует. А също и 

индивидуално към труда и концертния ми живот, не само за годините, през които бях с Елица, а и за тези, преди да я срещна. Надявам се, че тази звезда ще напомня, че нашия дует някога го е имало на сцената, че го е имало и в живота,  че нещо хубаво сме допринесли за хората „  

А Елица , още по-развълнувана, споделя: „За мен е чест на бъда най-младата изпълнителка, която получава звезда на алеята на славата. Искам да благодаря на Бог за таланта, с който ме е дарил. Радвам се, че с гласа си нося радост на хората. Благодаря на моите родители Павлинка и Тодор Тодорови за любовта, с която са ме отгледали. Те ми дадоха страхотен тласък и сила да вървя в живота с усмивка и позитивност напред. Благодаря на всички, които са ме подкрепяли до момента. Ще продължавам да пея и да свиря с любов за всички, които обичат българския фолклор и българската автентична народна песен и вярват в Бог, Любовта и Светлината.

- Вие сте втората двойка на България, която получава звезда в алеята на славата. Но искам да започнем по-отдалече. Как се срещнахте професионално вие двамата и как стигнахте до тук?

- /Стунджи/Това стана по повод общ концерт, съвсем професионално и после тази връзка прерастна в лична… и до ден днешен. Въобще не съм предполагам , че ще получа подобно нещо. Но слава богу... Това значи, че трудът ни е забелязан и оценен. И то много високо – да остане в историята един твой символ... това е ... трудно ми е да го определя...

- /Елица/ В такъв момент човек даже не осъзнава напълно какво точно му се е случило, защото вълнението е голямо – разбира го по-късно.

- Помните ли първата си изява заедно?

- /Стунджи/ Да-а-а разбира се. Това беше на един благотворителен концерт в Народния театър. Имахме две изпълнения - тогава дори нямахме пълна концертна програма. Наистина беше съвсем в началото, когато се запознахме. Тези идве изпълнения обаче бяха достатъчно дълги, за да покрием една половинчасова програма.

- Още тогава ли усетихте, че може да се получи творчески синхран между вас двамата?

- Наистина още в началото се усети, че може да се получи. Разговорихме се взаимно за музиката – кой каква музика харесва и обича, каква музика свири, прави и иска да прави. Още тогава се разбра, че от това ще излезе нещо… че някакво взаимно творчество ще се получи.

- Еднакво ли се стимулирате или има ракета носител в тази двойка?

- Мисля, че е еднакво, но аз малко на шега все казвам, че от двамата, аз съм въглищаря, а Елица е локомотива. Обаче въглищарят какво прави – хвърля въглищата в локомотива и той върви с пълна скорост. Наистина той е най-изцапаният и най-умореният…, но все пак някой трябва да хвърля въглища в огъня.

- Елица знае ли това?

- Тя има друга теория – тя казва, че аз съм бил като вятъра, а тя е като огъня… Така че… вятърът разпалва огъня…

- Какво харесвате в нея и като човек, и като изпълнител?

- Нейната спонтанност, постоянното раждане на нови и екзотични идеи, които на пръв поглед са неизпълними…

- Но само на пръв?

- Наистина само на пръв, защото тя устоява на идеята си и в крайна сметка се оказва, че тя е съвсем изпълнима. Това харесвам в нея и освен това е много талантлива.

- А като човек и при това любим човек?

- Трудно е да го кажа с една дума, но ще опитам – тя е добър човек.

- Как ще минат празниците?

- Ще минат в ангажименти, които сме поели вече. Музикантите точно по празниците са много на работа. Но пък за нас това е и забавление. Неотдавана чух една поговорка – направи хобито си професия и никога няма да ходиш на работа. Много ми хареса и я разказвам на всички.

- Хората вече гледат към следващата 2011 години. Какви планове имате за нея?

- Искам да си завърша започнатия материал, който правя за един видео учебник по тъпан и други ударни инструменти. Искам да представя този инструмент не само като тъпан в рамките на българския фолклор, което ще бъде DVD в рамките на два часа като един видео учебник.

- Никой не е правил до сега такова нещо?

- Наистина няма. Точно за това съм решил да го направя. Там ще включа всички мои новаторски неща, които съм приложил, които съм си измислел като техника нова и като звучене на тъпана. Естествено ще съпоставя тъпана като инструмент с комплекта барабани, стандартните барабани… ще свиря едноверемнно и на барабаните, и на тъпана. Въобще виждам го много интересно не само за музикантите, а и за най-обикновените хора, които не са музиканти.

- Щом ще е на DVD,  той ще може да се ползва не само от хора с българска националност?

- Планирам този учебник да бъде преведен най-малко на английски. Тъй като … когато ходим по концерти и свирим в чужбина, много млади хора идват след това при мен и питат къде могат да се учат, дали има някаква школа или учебник. Всъщност те ме провокираха да го направя. И това искам да го завърша, да го приключа през следващата година.

- Може би след учебника, ще дойде и школата?

- Ами… да. Те нещата сами се подреждат. Но, нека първо да излезе този видео учебник, а другото ще го мислим после.

- В чужбина как приемат този ритъм на барабана, който се понася изведнъж и е толкова различен от тяхната традиционна нагласа към цигулката, пианото, китарата?

- Идвали са при мен хора и са ми показвали как им е настръхвала кожата на ръката например. И съм го виждал, истина е. И това най-напред ми беше много странно, защото аз пък не мога да се поставя на тяхно място като чужденец и да усетя как се приема тази музика от тяхна страна. Но това необяснимо въздействие е факт. Явно по някакъв начин ги омагьосва тази музика и този ритъм. Дори само ритъмът и народният глас… въобще българския фолклор, ненадминати са и трудно обясними.

- Можем ли да направим паралел между африканските ударни и нашия тъпан?

- Има много общо между африканските ударни и нашия тъпан – те не само имат много подобен инструмент, но и подобни ритми, които са почти същите като нашето право хоро. Даже имам такъв случай… преди доста години беше... свирих в Германия с едни африканци и към края си направихме една импровизация. Аз засвирих ритъма на правото хоро, те заслушаха с голям интерес и в следващия момент започнаха да свирят заедно с мене и то с такава усмивка, която аз в този момент не можах да си обясня. Обаче после ми се изясни. Като свършихме, единият от африканците ме попита: „Ти откъде знаеш нашия ритъм, да не си бил в Африка?”Аз им обясних, че това е български ритъм, на който се танцува. Даже им показах как се танцува право хоро и те направо занемяха. Ето, че в света има много общи неща. Ние въобще не подозираме, не знаем колко много общо имаме с хората от целия свят.