КУКЛИТЕ НА ЖЕНИ
05 Feb 2012
ImageПоявяването им на бял свят става съвсем случайно – твърди Жени Костадинова, която до тогава се занимава с журналистика, изучава живота на пророчицата Ванга и пише книги за нея и подрежда чувствата си в разкошни стихове.
„Бях с една приятелка в едно ресторантче, в което имаше кът с детски кукли- разказва тя, когато стане дума за новото й увлечение. Не знам как ми хрумна, но... направо на глас възкликнах: „Аз ще правя кукли!“
Не зная откъде ми дойде тази мисъл, но тя беше толкова силна, че... 
направо ме повлече след себе си... И може да не ви се вярва, но започнах още същия ден. 
Това се случи в един период, когато аз пишех втората си книга за пророчицата Ванга и много разсъждавах над това, как тя е помагала на жени, които нямат деца – помагала им е да заченат.
- Как е ставало?
- Тя ги пращала да й донесат кукла, над която , според мен, тя е правила „измолване“ - това е вид молитва за забременяване. Обикновено чудото ставало, жената забременявала и се връщала при пророчицата щастлива, за да й благодари , че ще става майка с нейна помощ. Затова, когато за първи път показах публично моите кукли, аз ги посветих едновременно на две неща - на 100-годишнината от рождението на пророчицата Ванга и на фондация „Искам бебе“.
ImageКаква голяма компания сме само! 

- А Вашите кукли каква мисия имат?
Да доставят удоволствие на този, който ги прави и радост на този, който ги получи като подарък. Наистина невероятно удоволствие е за човек заниманието да твори нещо с ръцете си. Аз това го обичам от дете. А куклата... тя е един живот, тя е себепознание... Вглъбяваш се в правенето, искаш куклата да стане красива; да излъчва любов, да излъчва доброта и да носи надежда...
- От какво ги изработвате?
- Моите кукли са направени от стъклени бутилки, конци и дървени лъжици. В началото започнах с хартии, но скоро осъзнах, че така съкращавам живота на самата кукла, защото хартията с времето се напрашава, измачква се и затова сега моите кукли-красавици са други. Но изглеждат пак пъстри, цветни, всяка със свой характер... Най-трудното нещо е куклата „да се роди“, т.е. да се изрисува лицето й. Това го правя само аз. За другите неща мога да се доверя на своите помощници – моята сестра, няколко дечица..., но за лицето съм отговорна аз. Другите ги обличат, разкрасяват... между другото това се прави и бавно. Ти целия си вглъбен в това, което майсториш и ако не му се отдадеш с любов от душа, то няма да се получи. А куклите са капризни – разбираш това още от мига, в който започваш да се занимаваш с тяхната изработка – всяка си има свое излъчване – една е замислена, друга усмихната, трета нахална, четвърта добродушна, има и такива, които напомнят на героините от „Не съм от тях како Сийке“ - просто излизат от ръцете ти с клюкарско излъчване... То и животът е такъв. Затова и куклите са като него – радости, тъжни, сговорчиви, намръщени, хитри, открити...
Image Не ви ли приличам на една известна българска певица? 

- Както се казва „шарен свят“ ?
- Да, каквито сме ние хората, такива са и те.
- Разтоварва ли едно такова занимание?
- Много и аз го препоръчвам в това трудно време, в което най-много от всичко ни трябва вяра, надежда, упование, усещането, че сме полезни и доброто не е изгубено... всеки, който може да се позволи да избяга поне за малко от проблемите да заповяда в нашата „Творилиница“. Ние с удоволствие ще го приемем и ще го потопим в този много, много приятен куклен свят, в който никой на никого не се кара, няма стрес и битки за надмощие, а само приятни емоции. Ще му покажем как спомена от бутилката вино, която предната вечер е изпил с приятели, може да остане завинаги жив – като я превърне в кукла и украси дома си с нея или я подари на някого.
 ImageТук на тази маса се "раждат" куклите.

- Бутилки сега има в най-различни форми и сигурно те не са ви проблем, но другите материали... дървените лъжици вече не са ли дифицитна стока?
- Ами това е другият сладък момент – да си набавиш материали. Ние ходим, търсим конци всякакви, панделки, детайли, красоти всякакви, за да станат куклите по-интересни, по различни. Техниката на изработване на нашите кукли е много лесна и изключително много забавлява децата – особено, когато дойдат в нашата „Творилница“ заедно с майките си. Когато мама и момиченчето й или момченцето й седнат да творят се случват невероятни неща – увличат се така, че не усещат времето. Минава час, минават два... и когато най-после куклата е готова се виждаме в чудо, защото започва питането „коя кукла е по-хубава“.А как да кажеш на едно дете, че има по-хубава кукла от неговата. Затова аз все обяснявам: „Няма по-хубава – всяка кукла е хубава“
 ImageКът от вълшебната "Творилница".