СНЕГЪТ НА СПОМЕНА ВАЛИ...
13 Feb 2012

ImageНа 15 февруари от 19.00 часа в зала едно на НДК трупата на Нешка Робева ще танцува благотворително. Средствата от най-новия й  спектакъл, наречен „Среща в „Спомена”,  ще отидат за изграждане на Център за рехабилитация на деца с онкохематологични заболявания.  „Той все още не е игран в  София- разказва г-жа Робева. Нарекохме го „Среща в „Спомена”.

- „Спомен” всъщност е заведение?

- „Спомена” е известен столичен бар в нашия сценарий, в който 

 

влизат хора от различна възраст. И така тевлизат не само в бара, но и в спомените си и се връщат  назад във времето.

- И всичко се случва в този бар?

- Всички спомени са там. Направихме така – заградихме си едно пространство, нарекохме го бар, подбрахме музиката на различни поколения, защото целта на спектакълът е не само зрителя да премине в своите спомени, а да напомним за нашите големи композитори и естрадни изпълнители. Затова ние започваме „Среща в „Спомена” със  „Снегът на спомена вали”. Имаме и певци на живо – това са три момичета и три момчета. Но тъй като не можем изцяло да си разрешим сами да изградим музиката – не е по силите ни финансово, подбрахме хитови парчета  в оригинал и други, които преаранжирахме.

- С кого започвате спомените?

-  Започваме с Леа Иванова, защото тя е символ на нашата естрада. И тъй като времето, в което пее Леа Иванова – например „Чико от Пуерто Рико” е едно по-забавено време, във  втората част на спектакъла вече аранжирахме по-бързи неща, за да могат танцьорите да танцуват. Там сложихме Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева… имаме и световноизвестни изпълнители като Битълсите, като Джипси Кингс…

- И вървите през времето?

- Вървим във времето, докато стигнем  до наши дни.

-В определен ред ли се подреждат спомените на посетителите в бар „Спомена” или не?

- Не мога да ви изброя точно хронологията на нещата, но нали знаете, че и в спомените няма хронология – те не идват по поръчка, когато и както ние ги викаме. Аз например искам да си спомням само хубавите неща, но … понякога се появяват натрапчиво и други, които искам да забравя. Затова спектакълът няма някаква такава идея – влиза един човек и си спомня неща от онова време и върви напред с поредния свой спомен. В бара влизат различни хора, с различни спомени от различни времена – даже и с различна култура.

- Има ли в този спектакъл и ваши спомени?

- Ако трябва да бъде честна повечето от подбраната музика и танци са свързани с мои спомени – със спомена за моята майка, която винаги пееше – мие прозорците и пее, търка  дървеното дюшеме с четка и пее.. В него ги има песните на нейното време, песните на моето време през 70-те, 80-те години, музиката на сегашното поколение .. Ето това сме преплели в този спектакъл, който трае час и половина.

-  За първи път ще го покажете в София?

-  Ние вече направихме нашата премиера през декември – показахме спектакъла в Русе и Варна, което ми дава самочувствие да кажа, че хората го хвалят и харесват. Приемат го и млади, и стари. И аз мисля, че той наистина се получи.