ИЗПОВЕД НА ЕДИН ПАРАВАН
03 Oct 2015

ImageРоден съм в Китай през VI век. Според модерното по това време учение за живот в хармония с околната среда ФЪН-ШУЙ, изрисуваните с религиозни сцени и свещени надписи мои платна /направени от хартия или коприна/, предпазвали дома от зли сили и отрицателни енергии. През VIII век, набрах смелост, прескочих границата и се озовах в Япония. Без да губя време показах на какво съм способен и набързо завоювах толкова солидни позиции, че чак се превърнах в традиционна част от японския битов интериор – там по това 

време нямаше обособени отделни стаи в жилищата и  подвижните прегради /чиято роля узорпирах аз/ оформяха огромните празни пространства. В началото най-често ме поставяха в сплнята, за да прикривам леглото или в дневната. После с мен започнаха да оформят и специални кътчета за пиене на чай.
По това време майсторите ме изработваха с шест или осем крила, разкрасени с рисунки и орнаменти, които си имаха и свой сюжет. Всеки можеше да го проследи, ако ме разгледа внимателно в посока от дясно на ляво. Най- разпространените и предпочитани мотиви за паравани тогава бяха пагодите, драконите, цветята и птиците. През онези години майсторите не ме изработваха с лице и опако, а ме рисуваха и от двете страни. Често двете изобразени истории бяха съвсем различни и нямаха нищо общо помежду си.
Самата ми направа изискваше голям майсторлък и отнемаше немалко време. Особено ако ме бяха поръчали хора от заможен дом със специални изисквания – да бъда инкростиран с парченца златно фолио или пък лаковото ми покритие и от двете страни да е по-трайно и по-лъскаво.
Тъкмо, когато се бях замислил, дали да не предприема още едно пътуване до някоя друга непозната страна, получих официална покана да се покажа в Европа, заедно с много други, невиждани до тогава на Стария континент, източни мебели и предмети.
Най-добре се чувствах по времето на Мария Антоанета – то не бе почит, то не бе чудо. Аз станах най – забавната, най – скъпата и най – помпозната вещ във всеки изискан дамски салон. С моя помощ аристократите тогава прекрояваха дворцовото си пространство според висотата на своите гости и повода, по който ги бяха поканили. Изработваха ме с богато резбовани рамки от масив, а платната ми, извезани с ловни сцени или митични сюжети, направо се наредиха сред елитарните произведения на изкуството.
Но ... всяко нещо си има край. Дойде ХІХ век, наситиха ми се и по едно време даже ме забравиха. Честолюбието ми беше непоправимо наранено- само художниците ме оставиха в ателиетата си, за да прикриват с мен своите модели и недовършени картини.
Добре, че съдбата ми даде втори шанс – днес отново съм на сцената и то в завидната главна поддържаща роля. Изработват ме от бамбук, дървесина, метал и някакви ултра съвременни синтетични материали; аранжират ме с тръстика, сухи клонки, ракита или стара рогозка и ме нареждат в домовете си не толкова, за да оформя или да прикрия нещо, колкото заради декоративния и артистичен ефект.
Image  
Окачват ме на стената като картина, замествам щорите пред слънчевите прозорци, приглушавам светлината на някоя много силна настолна лампа. Мога да служа и за закачалка дори. А ако зад мен нощем запалят светлини и аз съм направен от резбована дървена дантела или красива метална плетеница, се получава нещо вълшебно.
В момента се ползвам със статут на най-екзотичния предмет, взаимстван от Изтока, където... може би знаете, хората умеят да превръщат всекидневния си бит в изкуство и ритуал. А това придава особено очарование на всяка наглед простичка вещ.
Поканете ме и вие във вашия дом – гарантирам ви, няма да съжалявате.