КОЙ СЪМ АЗ, КОЙ СИ ТИ...
21 Feb 2017
ImageС тази бърза информационна задача обикновено са натоварени визитките. И ако днес гледаме на тях като на възможност за представяне и поддържане на делови контакти, някога те имали за цел да показват фамилна принадлежност и то не къде да е, а в далечен Китай. Визитките се появили там като картички за повикване  през  XV-ти и XVIв. Всяка знатна фамилия разполагала с 

такива. Богато украсени и изрисувани с цветя и птици, те изпълнявали задачата на днешния кратък sms: “Пристигам след 5 минути”. Използвали ги знатните семейства, когато си гостували по време на празници или по повод на други тържествени случаи.  Щом в далечината се покажел домът, към който са се запътили, те изпращали по прислугата си своята картичка за повикване до прислугата на семейството, което ги очаква – това било знак, че те са вече съвсем близо и всичко, свързано с церемонията по тяхното посрещане, трябва да е на стартова позиция

Как тези картички са стигнали до Европа и как набързо са завоювали  завидно място не къде да е , а в етикета на английската аристокрация, днес никой не може да каже. Има данни обаче, че това се е случило през XVII-ти век - цели 200 години след Китай. Само че богатите английски фамилии  внесли свой акцент във външността на пришълките - заменили птиците с пищни и красиви семейни гербове, а цветята - с изтънчени гравирани орнаменти.Така всеки род се сдобил с уникална визитка, която по онова време минавала за толкова авторитетен документ, че я приемали дори за веществено доказателство, когато имало съмнения дали определена среща се е състояла или не.

   Не минало много време и търговците на Острова също започнали да си правят такива картички, но с далеч по-практична цел – да посочат къде се намира техният магазин и каква стока има в него. Първи лондонските търговци започнали да използват такива визитки и ги нарекли “търговски карти”, защото улиците им тогава нямали нито имена, нито официална номерация - пък и това било вид реклама на стоката им. 

   С времето, към тях започнали да проявяват интерес и различните занаятчии, фабриканти, предприемачи, първите банкери –лихварите, и те се превърнали в символ на професионалното и социално различие между хората. Една  единствена визитка от тези години е оцеляла и до сега – тя е от 1786 година и е правена в Германия. 

 След години малките правоъгълни картончета се измъкнали от опеката на семейните и фирмени правила и успели да си извоюват авторитетна позиция в живота на дамите и джентълмените от висшата и средна класа - дори за известно време се появили разлики в големината на визитките за мъже и за жени. Първите били по-големи и мъжете започнали да ги носят в горното джобче на саката си, а дамските били миниатюрни –вероятно, за да могат да се носят в прекалено малките чантички на дамите тогава.

   През различните епохи и отрязъци от време се променял и външният вид на визитките – т.н. днес  " дизайн". Пищната им романтична украса ту отстъпвала първенството на деловият дизайн, ту отново се завръщала с още по - разточителни идеи. През XIX век дори се появили специални художници /конкуренти на печатарите/, които се занимавали само с това – да изработват от красиви по-красиви рисувани визитки / вероятно най-вече за заможни и платежоспособни господа и дами/.Тогава на сцената излязал с целия си блясък   златният цвят  и те веднага го включили в украсата на кантовете на по-изисканите визитни картички. По - добрите майстори започнали да подреждат текстовете в тях вертикално, да използват различна по качество и цвят хартия... докато се стигне до днешното разнообразие от възможности, съобразени разбира се с вкуса и изискванията на 21 век – време, през което просто е немислимо да плуваш активно в морето на живота и да не можеш да се легитимираш със съотвентата визитка. Днес тя е задължителен елемент от всяко делово запознанство. И понякага от това правоъгълно картонче, зависи цялото ти бъдеще - стига да знаеш как точно да го подадеш, на кого точно да го подадеш и разбира се... кога да свършиш това. 

Най- много взитни картички сe разменят по време на приеми и коктейли – тогава обикновено хората са прави, непрекъснато се движат и не се задържат дълго на едно и също място. Затова протоколът е предвидил в такива случаи визитките да се дават на ръка, но не и в момента на запознанството с определена личност, а след краткия разговор, който задължително трябва да проведете с новия си познайник / ако разбира се прецените, че този човек заслужава такова внимание/.Според специалистите в областта на етикета, в момента на размяната на визитки е хубаво да кажете няколко думи, които да загатват бъдещи отношения –примерно: “Ще ми бъде приятно да се срещнем отново” или “Ще е хубаво ако можем отнаво да поговорим по този въпрос”.

Ако сте на делова среща с патньори, някои от които виждате за първи път, задължително трябва да отставите визитката си на всички тях . Този път обаче тя не се връчва на ръка, а се оставя на масата пред непознатия човек, когато всички вече са седнали. От своя страна, той е длъжен да я вземе, но не, за да я сложи в джоба си, а за да я разгледа и да я остави на същото място -  за да му е под ръка по време на срещата, ако се наложи да се обърне към вас. Ако се намирате в Япония или на срещата присъстват японци, не се учудвайте, че те ще подредят пред себе си на масата визитките на всички участници в нея и то по реда на техните места, и ще ги държат там, докато тя свърши.

Всъщност вашата визитката днес е и вашата легитимация в обществото, на което държите. Първата преценка за вашата личност ще дойде от нея. От нея най-напред ще зависи как ще ви приемат и дали пред вас ще се отворят определени врати или не. Затова... трябва много внимателно и прецизно да избирате начина, по който ще оформите визитките си и информацията, която ще впишете в тях.

Задължително е на вашата визитка да фигурира вашето име и фамилия / с титлите и званията, ако имате такива/, органицазията или фирмата, за която работите, логото й, вашата длъжност и служебните ви координати - телефон, мобилен телефон, факс и електронен адрес за кореспонденция. 

  Обикновено големите фирми сами определят вида и съдържанието на текста на визитките на своите служители и изборът не винаги е много удачен – особено ако във визитката има изредени дълги професионални позиции , но... там вината не е на притежателя й. Ако обаче сами избирате, внимавайте много за точната мярка – ако сте едноличен търговец и се титуловате като “президент на фирма” с домашен телефон за контакти, ще изпаднете в смешна ситуация. Ако фирмата ви не е от най-известните и по името й само трудно може да се отгатне какъв е предмета на нейната дейност, тогава задължително добавета такава информация след името на фирмата - примерно шивашка, фармацевтична, за козметика ...

Златно правило е да се стои настрана от много шарените визитки – особено ако сте на възраст над 20 и държите вече с вас да се отнасят като със сериозен зрял човек, а не като с тийнейджър. В деловите среди не се гледа с добро око на хора, които подават визитки със своя снимка начело или разкрасени с разни изпъкнали картинки. Да не говорим за визитки - сърца, детелини, календарчета.

Друго си е обаче , когато художник ви е направил нещо авторско и специално – такива визитки се оценяват като уникати, а притежателите им веднага минават в графата на “неслучайните хора” – т.е. с вкус, възможности и положение. 

По принцип визитните картички се печатат само от едната страна – в случай, че се наложи, другата да е празна за допълнитела информация, която можем да изпишем ръчно. 

   Ако работите на място, през което минават много хора – аптека, хотел, ресторант, магазин, агенция, можете да се възползвате от опита на някогашните лондонски търговци и да сложите карта на мястото, където се намира вашата работа, на гърба на визитката си и да го посочите с кръгче. 

   Редно е, ако се работи с чужденци, на визитката да се изпише и кодът на страната за GSM и пощенският код. В такива случаи добра работа вършат и двуезичните правоъгълни картончета.

   Ако държим да си имаме и визитки за неделови контакти, тогава вече можем да пренебрегнем някои строги правила и да покажем собствен вкус и фантазия.Те ще свършат чудесна работа, ако ги ползваме при поднасяне на подаръци или цветя на хора далеч от професионалното ни обкръжение.

Много е важно и как запазваме визитките, които ежедневно ни връчват. Разбира се за тази работа има визитници и класьори, но няма да е зле, ако на гърба на всяка от тях предварително отбележим нещо, което да ни подсети в момент на нужда по какъв повод и къде сме се запознали с определения човек.Само така ще можем да се възползваме от възможностите, които ни дава този наш с години събиран каталог за контакти. След време една такава визитка може да се окаже безценна за нас или за наши близки, но при положение, че си спомним къде е и на кого е.