АУТИЗМЪТ - ЕДНО СТРАННО ЗАБОЛЯВАНЕ
28 Apr 2017
ImageПрез нов етап на обучение за диагностика и терапия на деца аутисти преминаха специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ на столичната Александровска болница, за да могат по-точно да оценяват специалните образователни потребности и проблеми в развитието  

на децата с това заболяване.Доц.  Димитър Терзиев е началник на дневното отделение, в което се диагностицира аутизма към Клиниката по детска психиатрия на Александровска болница - затова се доверяваме на неговата информация за болестта аутизъм и битката с нея.
“Аутизмът е разтройство на психичното развитие. Децата и възрастните – порастналите вече деца, имат дефицити и отклонения в своето психично развитие. Най-типични са отклоненията във възможностите за комуникация и в социалните умения, както и в  недостатъчността в общуването с жестове и мимики при малките деца.
- Как се проявява тя?
- Например те не поглеждат, не реагират при повикване по име; не проявяват интерес към това, което правят другите деца и родителите им. Когато станат по-големи, те обикновено започват да правят това, но речта не се появява или се появява, но е доста механична. Децата, при които има проявена сравнително богата като набор от думи реч, не умеят пък да водят разговор, защото разговора включва взаимно разбиране и непрекъснато отчитане на това, което казва другия, на неговите намерения. Големите аутистични деца и възрастните с аутизъм обикновено не могат да се впишат в това взаимно общуване и затова изглеждат много странни на околните.
- Ако родителите забележат такива прояви в децата си към кого е редно да се обърнат и кога?
- Възможно най-рано родителите трябва да заведат детето си там, където има екип, включващ детски психиатър и психолог, който да направи оценка на състоянието на детето. За жалост в Бългапия тези места са много малко – в София в Александровска болница в Клиниката по детска психиатрия, във Варна в университетската болница „Света Марина“, където има детско психиатрично отделение и в Русе. В рамките на Центъра по психично здраве там има детско-юношеско отделение по психично здраве, но то обслужма само населението от гр. Русе.
- А как се прави тази оценка на състоянието на детето?
- Това е едно детайлно психиатрично и психологично наблюдение на детето в продължение на плюс минус 10 астрономически часа. То е като тест, на който присъстват и родителите. Не е необходимо детето да се отделя от тях. Важно е това наблюдение да е през деня – така детето остава в семейството си. Родителите го водят за часовете, които са им определени за тези наблюдения. Понякога се използват и стандартизирани инструменти...
- Какви са тези инструменти?
- Това са набор от въпроси, които обаче задължително се задават на родителите по определен начин и една съвкупност от проби, които се правят с детето по един и същи начин от различните специалисти навсякъде по света. Точно два такива инструмента бяха въведени и в България за първи път чрез проект по програма „Инициативи за обществено здраве“ на Александровска болница. Самото обучение за работа с тях е толкова скъпо,че не може да бъде поето индивидуално от български професионалисти.
- Провеждате теста, констатирате, че детето има аутизъм и какво следва после? Какви са възможностите за това дете? Какъв е пътят за неговото лечение или облекчаване на състоятието му?
- Поставянето на диогнозата има смисъл, ако след това може да се каже на тези родители какво да правят по-нататък. За съжаление аутизмът е един пожизнен дефицит, различно изразен при отделните деца. Някои от тях могат да завършат и университет, но други дори не успяват да проговорят и се налаги да ги приучават на най-елементарните неща, свързани със самообслужването. Те живеят доста инвалидизирано. Важнно е това да се обясни на родителите и да им се даде разумна надежда, съобразена със състоянието на детето, както и да бъдат насочени към места, където се провежда подходяща и полезна работа с родителите на такива деца и самите деца .
- Какво имате предвид под „подходяща работа“?
- Тя включва стимулиране на общуването между родителите и децата и създаване на условия за взаимодействие между професионалистите и самото дете. Така детето се поддиква, в рамките на неговите особености, да влиза все повече и повече в контакти и да общува. Важен е и потенциалът, който е заложен в самото дете. И ако работата с това дете започне рано, към 3 годишна възраст например, прогнозата за неговото развитие ще бъде по-добра.
- Психологът ли е по-подходящ за тази работа с детето или психиатърът? Кой е по-подходящ?
- Тази работа се извършва от обучени психолози,логопеди. Дори и педагози могат да я вършат – важното е тези хора да са специално обучени за работа с деца аутисти и техните родители. В много редки случаи се налага включване на психиатър и това става при деца, които имат много тежко себеувреждащо поведение.