ПЪРВИТЕ ЗНАЦИ НА ЕПИЛЕПСИЯТА
10 Jul 2017
ImageНаличието на епилепсия се разбира с появата на гърч или пристъп. Обикновено това е странно състояние, пояснява д-р Петя Димова, епилептолог от столичната болница "Св. Иван Рилски". Пристъпите  са различни - могат да бъдат тежки или по-леки. Например абсансът е само изключване за момент, липса на отговор. Или пък тежки припадъци по време

 нощен сън, при които има треперене на тялото, изпъване, посиняване на устата, отделяне на слюнка или т.н. пяна. Тоест различни видове пристъпи, които представляват нещо внезапно, промяна в състоянието на детето, липса на реакция.

- Как да реагират родителите, когато за първи път се случи такова нещо с детето им?

- Случи ли се такова нещо родителите веднага трябва да потърсят личния си лекар. Обикновено пристъпите спират спонтанно. Т.е. нещо, което продължи една или две минути не представлява някаква опасност. Но ако продължи по-дълго, трябва веднага да се търси бърза помощ, за да не се разреши на този епилептичен припадък да премине в епилептичен статус. Но по принцип пристъпите се самоограничават. Хубаво е родителите да знаят родителите, включително и на деца с вече установена епилепсия, че нищо не трябва да се прави по време на пристъп, дори и да е от най-тежките. Детето или възрастния човек трябва само да се обърне настрани, за да може, ако припадъкът е тежък, слюнката да изтича от устата и да се търси лекарска помощ. За съжаление в България няма т.н. по-модерни лечения с ректално приложение на диазепам, който много бързо спира пристъпа – всъщност той беше регистриран у нас и после много бързо изчезна от пазара , но може да се купи от други съседни страни – това е единственото, което родителите могат да направят. На Запад има и други медикаменти, пука медикаменти, които се поставят на бузите или пък са за впръскване в носа. Те не са налични у нас, но все пак е хубаво родителите да знаят, че такова нещо съществува.Това е, което могат да направят. Няма друго.

-        Все пак, когато в семейството има такова дете...

-        Винаги грижите за дете с епилепсия или възрастен са специални. Това е човек, който не бива да бъде оставян  сам. Ако детето продължава да има пристъпи или големият човек продължава да има припадъци, никога не трябва да бъде оставян сам вкъщи. Това е рисково състояние тъй като е свързано с травматизъм, с повишен риск от внезапна смърт. Пациентите с неовладяна епилепсия трябва непрекъснато да имат придружител, което до голяма степен означава лошо качество на живот на техните семейства и близки.

-        Дори и в банята ли не трябва да влизат сами?

- Дори и там, защото една голяма част от травмите стават именно при такива условия – отиване до тоалетна, отиване до банята. Ако получи внезапен пристъп се стига до контузии и по-тежки травми. Може да стане счупване на ръка, крак и да се стигне до по-тежки състояния. Именно в това се състои тежестта на това заболяване и то не само  за самия болен, който трябва да бъде изолиран и

непрекъснато обгрижван, без да може да върши сам другите дейности, които здравите деца и големи хора вършат, но и за неговото семейство. Винаги един член от семейството се отдава изцяло на болния особено, когато пристъпите не са контролирани.

-        И ако все пак някой от тях поиска лична свобода – да излезе, да се поразходи...

- В такъв случай трябва да постъпват като диабетиците, които винаги носят в себе си нещо сладко и бележка в джоба, че са диабетици и ако нещо се случи и изпаднат в хипогликемична криза, сладкото се намира еди-къде си... На Запад има такива устройства или карти да ги наречем,  които много от епилептиците с тежки припадъци носят със себе си. И ние се стремим нашите болни да бъдат обгрижвани, но за съжаление тази диагноза епилепсия носи предимно стигми, срам и неудобство, а не достатъчно внимание. Много често издаваме бележки на родителите, че техните деца могат да посещават детска градина. Насаденият страх, че такива деца не могат да посещават детски заведения и да ходят на училище заедно с връстниците си, е нещо ужасно за семействата. Всички трябва да знаят, че те извън състоянията на пристъпи са си напълно нормални. Тяхното заболяване е тежест предимно за техните родители и техните близки. Това са нормални хора като всички нас. Когато един епилептичен пристъп спре спонтанно, не представлява животозастрашаващо състояние. Близките или хората около него само трябва да го обърнат настрани и да се обадят на бърза помощ – медицинската сестра в градината или  училището би трябвало да има някаква подготовка за такова нещо. Затова задачата на нас невролозите и на пациентските организации  е да популяризираме, да разпространяваме, че това заболяване не е нелечимо и че има, макар и малко неща, които се правят, за да се подобри живота на тези хора и техните близки.

СТАМАТИНА НИКОВА