ИЗ CV-то НА ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО
12 Jul 2017

ImageВиенско колело – така сме свикнали да наричаме онези огромни железни колела с накачени кабинки по тях, които подлагат на изпитание смелостта и страховете ни; дават ни възможност да погледнем отвисоко своя град или този, в който гостуваме, и които… макар и за броени минути, ни показват какво е да си на върха и ниско




долу. И макар че вече има небостъргачи и кули с асансьори, които са много по-високи от страшните за  1893-та година 75 метра – толкова  е бил диаметърът на първото въртящо се колело, от които можеш да погледнеш и да видиш и далечната околност, те никога няма да са достоен съперник на преживяванията, свързани с возенето на виенско колело. Не се забравя как въздухът те тегли с невидими пръсти надолу, а друга сила, напук те издига  високо и от тази битка стомахът ти олеква, нещо в ушите ти започва да фучи и точно, когато си решил, че ако не успееш да си поемеш дълбоко въздух, с теб е свършено, започва обратната битка - сега въздухът иска да  те държи горе и в никакъв случай да не ти позволи да си пробиеш път за слизане през него, а силата те натиска и ти политаш през въздушния тунел с усещането, че ще се разпаднеш на хиляди части при допира с ниското. Сега стомахът ти се е свил на топка и аха да се свърши, когато отново  те засмуква високото.

Така прохожда модата на атракционите, която бързо наложила като мярка за  престиж, големите градове да си имат стационарни въртящи се колела в ония далечни години, които... между другото можели да се разглобяват и с времето се превърнали в задължително забавление по панаирите, а по-късно и в увеселителните паркове.

Малко се знае,  но...” първообразът на това колело има български произход, макар че днес всички го наричат "виенско". Негов дървен модел е открит в чепеларското село Забърдо. Според хората от селото, днешната виенска атракция, наричана тогава “въртележка", е местно  изобретение, видяло бял свят през 1780 г – повече от сто години преди Джорж Уошингтън Геил Ферис младши да изобрети “Колелото на Ферис” .

Image Възстановен модел на забърдовското "виенско колело" или т.н. въртележка. 

Той го построява през 1893 специално за  Световното изложение в Чикаго, наречено “Светът на Колумб”. Това огромно и невиждано до тогава въртящо се чудо имало не само развлекателна и атракционна цел – то трябвало да възстанови нарушеното престижно равновесие между Америка и Стария Континент, след появата на Айфеловата кула, изградена за световното изложение в Париж  от 1889г. Разбира се колелото на Ферис било около 4 пъти-по ниско от Айфеловата кула, но в същото време приятно галело американското самочувствие с височина, непостигната от нито един небостъргач по онова време.

 Image 

Колелото на Ферис тежало 2000 тона и се задвижвало с помощта на 1000 конски сили, осигурявани  от специално докарани там две парни машини. То разполагало с 36 кабинки, приблизително с размер на автобус. Във всяка от тях имало по 20 седящи и 40 правостоящи места. Така общият капацитет на колелото, което правело едно цяло завъртане за 20 минути, бил 2160 души.

След закриване на изложбата в Чикаго, колелото на Ферис започнало да пътешества – разглобявали го и го местели на различни места, за да могат да го видят повече хора, да се повозят на него и да почувстват неповторимото усещане да бъдеш на върха – олицитворение на американската мечта, жива и до ден–днешен.  Незнайно защо през 1904 г. то било разглобено  за последен път.  Но още преди това да се случи, малко след смъртта на Ферис, духът на замисъла, вложен в неговото създаване,прескочил граници и континенти, заразил  хората от Европа и през 1897 г., по негов проект е построено подобно колело във Виена. За разлика от американското, то  още се  върти и дава възможност на жителите и гостите на Виена да усетят тръпката на издигането и на бързото слизане, кара ги да  изпитат уникални емоции и да скътат спомени за тях до края на живота си. Вероятно по тази причина това колело си е заслужило  името ВИЕНСКО  - Америка е дала консктрукцията, а Европа духът. 

 Image Снимка: Wiener Riesenrad 

"И винаги ще бъде така", припомниха гордо виенчани  на 3-ти юли тази година, когато целия град отпразнува 120-тия рожден ден на  един от своите символи – Виенското колело.

Всъщност то е създадено по повод 50-годишнина от управлението на кайзер Франц Йозеф, но за съжаление, в деня на празника колелото остава неподвижно, защото все още не е напълно завършено. Няколко месеца по-късно от Англия пристигат инженерите Уолтър Басет и Сесил Буут, придружавани от шестима монтьори. Към тях се присъединява и австрийски инженер и всички заедно работят по издигането на конструкцията.

 Тя е висока 64,75 м и тежи 430,05 тона. Централната ос на колелото, с тегло  16 тона, е изработена от специална стомана в Глазгоу и е докарана в Пратера на платформа, теглена от 16 коня. Голяма част от материалите за изграждането на съоръжението са внесени от Англия.

Тогава никой не си е представял, че огромното колело ще има толкова дълъг живот, и че ще се превърне в един от символите на австрийската столица. Но то надживява повечето виенски колела, построени по това време в различните европейски градове. През 1926 г. са премахнати и колелата в Лондон, Блекпул и Париж. Около 1950 г. и над Виенското колело започват да се струпват черни облаци – очаква се определяне на датата, в която  и то  ще се превърне  в купчина желязо. Но това така и не случва – сметките и финикийските знаци  се намесили в негова подкрепа. В един момент цената за демонтирането му става по-висока от цената на вложеното в него желязо. Така съдбата предопределила то да преживее Първата световна война и през 1940 година  да бъде  обявено за паметник на културата. Но същата тази съдба не му спестила  и животозастрашаващи премеждия през следващите години - пожар унищожава голяма част от вагоните му  през 1944г. Три години по-късно, адмирации за виенчани, на 1-и май 1947 г., то отново е пуснато в експлоатация. Макар и  малко поосакатено - само с 15, вместо с обичайните 30 кабинки, то тръгва отново по своя кръгъл път.

За 250-годишния юбилей на Пратера обаче, отбелязан през 2016 г., кабинките са подменени. Новите  имат отново шест, вместо четири прозореца, климатична инсталация и отопление за през зимата. Те са проектирани точно по оригиналния план от 1897 г- за втори път адмирации за виенчани.

 Image

Новите кабинки на Виенското колело

Снимка: Wiener Riesenrad 

Съдбата е благосклонна и към оцелелите  от пожара т.н. стари кабинки. Те са продадени на ценящи старините и историята на града предприемчива хора и днес някои от тях функционират като кафенета, градински къщички или заседателни зали. Една от кабинките е монтирана на хълма Каленберг, откъдето се открива прекрасна гледка към Виена, а в нея работи ретро кафене, което предлага различни видове виенско кафе и... настроение, което зависи повече от седналите на масите му – от способността им да усещат, да се вълнуват, да запомнят с очите и да мечтаят със сърцето...

СТАМАТИНА НИКОВА

 

----------------------------------------------------------------------------------

използвана е информация и от

Бюро за международни връзки на Община Виена