ТАЙНСТВЕНАТА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА
09 Jan 2018

 

 

 Image

ИМА ЛИ ШАНС ЗА БОЛНИТЕ

ОТ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

 

Множествената  склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на  аксоните на главния и гръбначния мозък на човека, което води до образуване на лезии в мозъка и нарушаване в проводимостта на нервния импулс. А то от своя страна пък предизвиква множество симптоми и може да причини инвалидизация. Това съобщи проф. Лъчезар Трайков, началник на отделение в Клиника по нервни болести в университетската Александровска болница и ръководител на Катедра по неврология в Медицинския университет в София, на семинар, организиран от Рош България.

Причините за МС не са изяснени. Тя не е  наследствено  заболяване. Смята се, че може да има генетично предразположение, или пък инфекциозни причинители да доведат до отключване на болестта. Най-честите симптоми на заболяването са умора, загуба на ориентация, замъглено или двойно виждане, загуба на зрение, мускулна слабост и скованост, нарушение на говор и слух, тремор, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушения. МС е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко.  При всеки пациент симптоматиката е с различна сила. При най-тежката форма на МС развитието на болестта  е бързо. Заболяването по-често засяга млади хора – между 20 и 40-годишна възраст.  Има и изключения, макар и рядко, и при по-възрастни пациенти, добави той.

По официални данни 2,5 милиона души в света са болните от МС, като в България те са  около 4000. Жените са засегнати два пъти повече в сравнение с мъжете.

 Диагнозата на мултиплената склероза е трудна, тъй като няма точен специфичен тест. Като диагностични методи се прилагат  ядреномагнитен резонанс на мозък, лумбална пункция с изследване на ликвор, кръвни изследвания, електромиография и тест за нервна проводимост.

За диагнозата са разработени набор от критерии, които се базират на клинични наблюдения и диагностични методи – начало на заболяването, наличие на поне две плаки в мозъка, установени при ЯМР, наличие на обективни неврологични прояви. Задължителна е консултацията със специалист.

 Проф. Трайков уточни, че симптомите на страдащите от МС оказват влияние върху начина им на живот. Променя се изцяло не само тяхното съществуване, но и това на близките им, които се грижат за тях. Според проучване на Рош 96% от пациентите с множествена склероза не могат да присъстват на нормални социални събития. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. 86% от болните, казват че биха искали помощ при изпълнение на домашните си задължения като готвене, почистване в моментите, в които не се чувстват добре.

Промяна в работния режим се налага средно 7 месеца след поставяне на диагнозата. 25% от болните напускат работа в рамките на този период, а 10% от близките на пациенти с МС се отказват от професията си, за да се грижат за тях.

Всичко това влияе и на цената, която обществото и държавата заплащат. Според направени изследвания общите годишни непреки разходи, свързани със загуба на работоспособност на човек, страдащ от МС, е приблизително 16 000 евро. Загубата е почти двойна – 31 000 евро, за всеки, който полага грижи за пациент.

 „Диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациенти с МС е важно не само за тях, но и за обществото като цяло. Нетрудоспособността и липсата на социалните контакти са много по-значими дори и във финансово отношение от инвестицията в съвременни терапии или болнична грижа. Затова новите лечения и информираността на пациентите и техните близки трябва да е приоритет и на лекарите, и на институциите“, обобщи проф. Трайков.

Лечението на болестта е трудно и по-скоро е свързано със  забавяне на развитието й. През последните 10 години се изпитват нови терапии, които дават надежди.

При тях се получава приспиване на заболяването, а някои от лекарствата спират атрофията на мозъка.

ЕВЕЛИНА СТЕФАНОВА