ЧАСТИЦА ОТ ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ...
26 Mar 2018
ImageНосят я хората, които благодарение на дарен трансплантиран орган, живеят втори живот, в който  понякога започват да се случват странни неща… те не са били част от техните навици, от техните предпочитания, от техните мечти и възможности преди… Дали пък тази частица от другия живот, която тялото е приела като свой спасител, все пак пази в себе си спомени, с които поръсва новото си местообитание, новото си битие , новото си съществуване, за да

усеща от време навреме атмосферата на първия си телесен дом с любими занимания и предпочитания…

Разговаряме с д-р Марияна Симеонова, директор на Националната агенция за трансплантации, и покрай всичко друго свързано с трансплантирането, става дума и за това и тя изведнъж се сеща, че  е била свидетел на подобен случай преди няколко години:

“Просто станах свидетел  как  един изключително сериозен човек, който претърпя трансплантация на сърце, наистина изключително сериозен, който спортува, който се храни здравословно… правил го и преди трансплантацията, да нарушава правилата. Увреждането на сърцето му идва следствие една на крак прекарана инфекция. Аз го видях този човек с цигара на една среща на трансплантираните спортисти и погледнах с ужас, защото това е страшно , защото това не може да си го позволява и причинява той самия.  Направо не можех да повярвам на очите си, защото лично го познавам. И той в този момент ми каза: “Не, не. Не си мисли, че съм започнал да пуша, никога няма да си позволя такова нещо. Все едно да затрия живота си и това, което ми е дарено. Освен това аз никога не съм пушил”. И все пак аз с очи попитах, защо го виждам с цигара в ръката. И той тогава ми обясни, че след трансплантацията нещо го кара от време на време да запали цигара и да дръпне. Много рядко се случвало, но го правел. И после сподели, че е попитал майката на младия човек, от който е получил сърцето,  дали той е бил пушач. И така разбрал, че той пушел.

Това, което със сигурност зная от трансплантираните хора е, че те винаги мислят, че  другия човек, този, който им е дарил орган, който им е дарил възможност да са живи, е винаги с тях. Не го забравят нито за миг.

Сега се сетих и за един друг случай, в който трансплантиран човек, българин, започва да харесва изведнъж определени цветя. Той беше трансплантиран преди три години. Тези цветя  никога преди не ги е харесвал и не е проявявал интерес към тях, въобще не е проявявал интерес  към цветя изобщо. И отново по някакъв начин е разбрал, че човека, от който е получил сегашното си сърце, е харесвал тези цветя. И  за него това е много странно – той е полицай, със съвсем различни типично мъжки сериозни занимания, при това реалист човек и изведнъж започва да се занимава с определени цветя- отглежда ги, полива ги. И той самия казва: “Това е факт, аз не мога да го избегна”.

Така че частица от другия човек  остава да живее… и в съзнанието може би…”

СТАМАТИНА НИКОВА