ДНЕС Е СПАСОВ ДЕН
05 Jun 2008
ImageДнес е Спасовден - празник на хлебари и сладкари. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всичкипокойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Спасовден е и празник на хлебарите и сладкарите.
Според етнографите, народът си е измислил обряд за всяка беда, за да търси и намира по магичен начин изход от проблемите си. Такъв е случая с безплодието при жените. Смята се, че то може може да бъде излекувано само в нощта срещу Спасовден. Според обичая бездетната жена трябва да преспи под растението росен. То пък в народните поверия е самодивско цвете. Младата невеста обаче не трябва да е сама, а с придружител. Има и още едно изискване - с този придружител тя не трябва да има кръвна връзка - вероятно тази роля може да изпълни и съпругът й. Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и то за много кратко време - до сутринта листата му започват да капят. На хубаво е ако част от тях паднат върху жената и нейния придружител. Но преди това двамата трябва да подредят трапеза под самодивското цвете - да разпънат червен месал/ покривка/, да сложат върху него спасова пита, варена кокшка и бъклица с вино и... разбира се да хапнат и да пийнат. Какво друго се случва, етнографията не уточнява. Знае се само, че към полунощ, те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, двамата трябва да оставят храната под цветето и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Така безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.