ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТА МАРИНА
17 Jul 2008
ImageСвета Великомъченица Марина е дъщеря на езически жрец от Антиохия – град, основан от Александър Македонски. Тя е живяла през III век, като останала малка без майка , а баща й я възпитал в идолопоклонничество. Независимо от това Марина приема християнството още на 12 годишна възраст, но понеже в Антиохия и близките околности нямало свещеник, който да извърши светото тайнство “кръщение”, тя останала непокръстена. Нейното съкровено желание обаче било да получи Свето Кръщение, защото в един момент от живота й Господ Бог й помогнал да узнае истината за християнството и я призовал да го приеме като своя религия.
За зла беда,тъкмо навлязла в 16-тата си година, тя среща управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Девойката не скрива от него, че е християнка и заявява , че нейният единствен жених е Христос. Разгневен от дързостта й, Олибрий не само я издава на баща й, който станал и нейният пръв съдник и гонител, но я подлага и на жестоки изтезания. Веднага я задържали и започнали да я измъчват,приковавали я към дърво, опалвали раните и с огън. Но тя не преставала да се моли Богу да я дари със Свето кръщение. Затова накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Младото момиче приело това изтезание като вид кръщение с вода и започнало да се моли на Господ да й развърже веригите. Едва свършила молитвата и чудото станало – оковите се разкъсали, неизвестна светлина огряла Марина, а тя започнала да пее хвалебствена религиозна песен.
За своето странно христово кръщение девойката получила смъртна присъда – била посечана с меч.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.

Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.


В много от царквите и манастирите, които носят нейносто име има лечебни води, които са особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли.
ImageMанастирът “Св. Марина”, който се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска е един от най-старите български манастири. Той е възникнал по време на Второто българско царство /1187-1396/.
След завладяването на България от османските турци манастирът бил опожарен и постепенно бил забравен. Възстановяването на втория манастир започва в началото на ХІХ век.
Недалеч от разрушения манастир била построена църква. Тази църква, посветена на св. великомъченица Марина била подновявана и съществува и днес. Архимандрит Вениамин в своята книга “Кратка история на манастира Св. Марина” пише, че като постъпил в светата обител над входната врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставел сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето като се пробудило тръгнало да търси баща си. Тичайки то стъпило във вода. Пило от нея и след като умило лицето си прогледнало. Денят бил 17 юли – денят на св. Марина. За благодарност към светицата друговерецът подарил нивата с извора с поръчение като идват там болни да има място за настаняване.
Всяка година, когато се чества денят на св. Марина, тук се провежда голям събор. Празникът се почита от хората в четирите съседни села - Каран Върбовка, Помен, Баниска и Могилино. Те идват пеша с целите си семейства, за да запалят свещичка и да отпият от лечебната вода. На място пристигат и християни от цяла България - тези, които вече са се излекували, и тези, които вярват, че ще се спасят от болестта си.
Вратите на манастира са широко отворени целодневно за поклонници.

В красива долина, недалеч от с. Сяново, Тутраканско, се намира Сяновският девически манастир “Света Марина”.
Той е възстановен през 1991 г. Тогава бил разкрит и извора, над който издигнали параклис. Всяка година на храмовия празник – 17.07 на Св. Великомъченица Марина, там се стичат множество богомолци от близо и далеч.

Православен манастир на името на Св. Марина” има и в с. Ботево. Наричат го
“Манастирът на добруджанци”
, Той се намира на около 35 км. от гр.Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6-7 км. преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево.

ImageИ една пещера-светилище носи нейното име.Специален поклоннически маршрут може да ви отведе до нея – там поклонението обаче се прави на 30 юли – деня на Света Марина по стар стил. Обикновено той започва
от центъра на село Сливарово,/ било добре да имате водач, ако тръгнете неорганизирано/. От там за около 40 минути, по насипан с чакъл път, се стига до местността. Мучиево. После по черен път се продължава в южна посока. След около половинчасово спускане, се стига до пещерата-светилище "Св. Марина". Параклис “Св. Марина” е пещерно светилище с аязмо разположено на около 2 км източно от село Сливарово. В миналото жителите на всички околни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел в пещерата-параклис. Древна е традицията в пещерата да се оставят изображения – умалени и изработени от тенекия мед или сребро, на болния орган или на цяла човешка фигура. Вярвало се и се вярва , че болестта ще остане върху изображението в пещерата.
Света Марина е много популярна и тачена светица. Тъй като празникът й се чества в разгара на лятото, тя се смята за  покровителка не само на здравето, но и за пазителка от змии.
В народните вярвания Света Великомъченица Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на нашето Южно Черноморие, а всички които носят нейното име, празнуват на 17-ти юли имен ден – Марина, Марин, Маринка, Маринчо.
Да им е честит празникът, да са живи и здрави и да се повеселят днес сред близки , приятели и роднини!