ТРАКИЙСКА ПРИНЦЕСА
26 Oct 2008

 ImageТака е нарекла своята първа книга инж. Бистра Тангърова Джонсън, която от години живее в чужбина. За нейната премиера, организирана в родния град на г-жа Джонсън – Стара Загора, авторката пристигна лично – една възможност и представител на ZonaZdrave да разговаря с нея по този повод.
В „Тракийска принцеса" всъщност не става дума за историческа личност, истинска тракийска принцеса, както може би си представяте от заглавието на книгата – това уточнява още при представянето г-жа Бистра Джонсън. Книгата е една 



историческа новела с фантастични елементи в нея – описала съм едно пътуване в миналото. 
- Вероятно Вашата героиня е успяла да се пренесе във времето на траките?
- Да, такава е случката. Става въпрос за пети век преди новата ера - времето на древните траки. Аз всъщност разказвам за едно английско момиче, което идва в България и постепенно се влюбва в нашата страна. Когато представях книгата, ми казаха, че всъщност моята измислена история отговаря на нещо, което действително се е случило. Не знаех, че по време на изкопните работи за язовир „Копринка“ , когато археолозите откриват древния Севтополис, на разкопките са присъствали и чуждестранни студенти. Едно от момичетата сред тях - млада англичанка , е било много впечатлено от това, което е видяло и става голям приятел на България. Става въпрос за Мерсия Магдермот.
- Може би творческата Ви фантазия по странен, подсъзнателен начин се е свързала с тази действителна ситуация.
- Може и така се каже, не знам. Истината е обаче, че това много ме зарадва, макар че не бях направила връзка между Мерсия Магдермот и моята принцеса. Моята героиня попада в Стара Загора – моят роден град, и отива на едно пътешествие в миналото, по време на което научава интересни подробности за живота на древните траки. След като се завръща от своето странно пътешествие , по време на което преживява най-различни приключения и изживява една голяма любов, тя започва непрекъснато да се връща в мислите си към него и да открива това, което е останало от онова минало в днешна България. Такъв е сюжетът на моята книга. Тя излезе на английски език, превела съм я и на български и в този момент може да се намери в интернет.
- Как я приемат извън България?
- Приемат я с интерес, защото в чужбина много малко се знае за нашата страна и нашия имидж е много негативен. И точно затова ми се искаше да направя нещо, което да покаже живота в страната ни по някакъв по-обективен , непредубеден начин. Не зная до колко съм успяла.
- Във Вашето обкръжение не разказвате ли за България?
Разказвам, но е трудно да се предаде толкова много информация. Аз мисля, че моят най-добър начин да говоря за България е чрез писането на такива романи. За сега има по-голям интерес към английския вариант на книгата. 
- А Вие как се насочихте към писателска дейност и как ви дойде идеята да представите по този начин родната си страна?
- Идеята ми дойде, когато прочетох за археологическите открития на проф. Георги Китов в Долината на тракийските царе. Много се развълнувах тогава. По това време живеех в Ница. Беше ми тъжно за близките ми и за България. Един ден реших да се поровя из интернет и да потърся информация за траките. Попаднах на страшно интересни неща и отсамосебе си започнах да пиша. Първо написах един кратък разказ, който беше предназначен за съпруга ми-англичанин. Той го хареса толкова много, че ми предложи да напиша книга по него, защото сметна ,че в един малък разказ не може да се обхване цялата тази огромна информация. И постепенно започнах да допълвам разказа с нови и нови подробности - като парченца мозайка, докато се получи тази книга. В интерес на истината тя претърпя много преработки и редакции, дори сама си направих и корицата, но... сега е готова и вече си има своите читатели.
- Доволна ли сте от крайния резултат?
- Наистина съм доволна от това, което се получи, защото това беше една тема, която страшно много ме развълнува. Изведнъж изпитах огромна нужда да споделя с повече хора това, което съм намерила, което съм прочела и което смятах за важно.

- България е една малка кутийка с изненади, но все още малко хора имат желание да надникнат в нея, за да видят поне какво има там.
- Аз бих казала, че страната ни е една малка кутия със съкровища, и че хората даже не предполагат какво удоволствие ще изпитат, ако надникнат в нея и я опознаят.