Тя ще я изиграе в галериите на 30 страни по света благодарение на международния проект “Един свят – много хартии”. Ако някой вече се е досетил, че става дума за хартия от рози, не греши. За сега тази хартия я има в съвсем ограничено количество – само един лист от размер А4. Той е изработен от художничката Даниела Тодорова и вече е изпратен в САЩ за участие в престижния международен проект. “Цялата тази история започна през август месец миналата година – връща се към началото г-жа Тодорова. Тогава получих едно много мило писмо от една американска художничка Джейн Инграм - тя е много
Доста интересно ми се видя като прочетох тази покана. И да си призная страшно се зарадвах, защото аз съм човек, който много обича предизвикателствата и новите неща. Никак не обичам едни и същи работи да се правят. И това толкова много ме вдъхнови, че набързо й отговорих, че съм страшно щастлива, че точно мен ме кани. И даже веднага я попитах какво ще каже евентуално за хартия от здравец и рози – първоначално такава беше идеята ми. Джейн ми писа, че това е нещо, за което не е чувала. А тя е човек, който общо взето близо 20 години се занимава с такива неща. И това още повече ме предизвика и амбицира и дори си казах: “О-о-о, при всички случаи това нещо трябва да стане!”
Всичко си беше наистина един голям експеримент. В този момент нямах абсолютно никаква идея дали ще се получи тази хартия или не. Защото ако бях сигурна, това би означавало, че някой друг вече го е направил.
- И все пак решихте да рискувате?
- Помислих си, че нищо не ми пречи да опитам. Някакси това много ме грабна, много ме вдъхнови и реших, че трябва обезателно да опитам. Бях готова дори и за варианта да не стане. И това е съвсем естествено, защото розата има изключително малко лико, а основата за получаването на хартия е именно това – целулозата, тези дълги хубави власинки, които всъщност трябва да направят структурата на хартията.
| - Имате предвид зелените листа, а не цвета на розата? - Не,не… става дума за стеблото - то като се обели, между кората и другата вътрешна част има една много фина част, която е от едни влакнести съставки. Те фактически се явяват тези власинки, които дават основата, за да се получи въпросната хартия. |
- Голям късмет беше, че не получих поканата посред зима, когато освен розите по магазините, които са южноафрикански и нямат нищо общо с България, други няма. Наистина тогава можех да избирам и реших, че трябва да намеря хубави градински рози. И веднага искам да кажа нещо, което е много важно и страшно много ме зарадва-розите, които аз използвах за моята хартия всъщност са от от градината при гроба на Петър Дънов. От Бялото братство са ми много близки приятели и много се обичаме. Аз като им споделих с какво съм се захванала, те казаха: “Прекрасно, значи ще вземеш рози от нашата градина”. У нас в края на октомври и началото на ноември се режат стеблата на розите, за да се зазимят. И това за мен беше много подходящо - така нямаше да умъртвя едни живи рози, а щях да използвам само това, което почти вече си е отишло и... да му дам нов живот. Много бях щастлива, защото в този градина хората са донасяли и засаждали рози от цяла България. И то най-различни – някои от тях са много по-бодливи, по-дебели… Други са малко по-гъвкави… И това се оказа много хубаво, защото розите бяха разнообразни като структура. А това за мен лично беше предопределящата основа, за да се получи хартията. Ако бях използвала само един вид, можех и да сбъркам. Пък и по едно време си казах: “Тези рози са от такова свещено място,че това, което съм намислила,трябва да стане”.
И наистина, за да получа този лист хартия А-4 според изискването, около 30 корена рози бяха орязани,/ ако бях направила този експеримент с купени рози, един лист такава хартия можеше да струва към 200лв примерно, след като една роза е 3лв./ Та тези рози в началото доста ме поубодоха, доста се съпротивляваха и не бяха съвсем сговорчиви, но аз им говорех: “Моля ви се, сега правим нещо много важно за България. Вие сте символ на България, трябва да помогнете”
И след много варене и много обработка, накрая се получи един лист хартия, който … не мога да кажа, че има нещо общо с традиционната представа за хартия – да е много тънка, много хомогенна, много бяла... Напротив, тя е кремава. Малко като тип слама, но не точно и има по-фини структури. Вкарах в нея даже парченца от самия цвят на розата за красота, парфюмирах самата хартия с розово масло, оставих малко розички вътре и я изпратих. Американката като отворила пратката, цялата къща се е размирисала на рози.
- Замирисало е на България…
- И аз това й казах. Освен това аз лично съм много любопитна от какви растения колегите от другите страни са решили да направят хартия. Със сигурност много от тях даже не ги зная нито как изглеждат, нито даже че съществуват. От Камерун например, от Австралия... нямам престава от там какво типично растение ще представят.
Тя историята на хартията е много интересна – примерно арабите са започнали от парцали да правят хартия, защото нямат такива растения. Затова източната хартия и западната са качествено различни като структура. Може би една от най-известните и най-красиви хартии е японска удоши хартия. Тя се прави от мъжка черна черница. Много е изящна, много фина, но и получена с много, много труд.
- А ако човек без никакъв опит реши да се пробва в правенето на хартия... ей така за самата идея?
-Пропуснах да кажа, че във втори брой на “Списание 8” съм описала много подробно целия процес – има и снимки. Много е забавно, много креативно и много предизвикващо към творчество. Всеки може да опита и съм сигурна, че ще остане доволен от резултата.