Ах, тези маски...
17 Feb 2007
 Image
   И то не нашите кукерските с многото рога, кожи и чанове по тях / които чужденците се избиват да купуват/, а другите, по – екзотичните/ не само за нас българите/, донесени от далечни земи и континенти, които задължително слагаме на видно място в жилището си и им вменяваме деликатното задължение да поддържат усещането, че този дом не е случаен, че неговите стопани са хора с вкус, възможности и може би с  интереси към културната антропология на човечеството.
   Наистина, домът ни би изглеждал по-хай ако в хола имаме закачена поне една маска – без значение дали е африканска, индианска или азиатска. Ако пък си имаме няколко, можем да оформим цяла композиция – стига това да са маски, които имат поносимост една към друга.

Известно е, че всяка автентична маска е натоварена от своя създател и с определена енергийна задача/ както при нашите магии/ - за любов, за омраза, за мъдрост, за благополучие и богатство, за защита, за дълготрайна младост, за женитба, за плодовитост, за раздяла, раздори, проблеми и болести, дори смърт. В този род маски, които сега наричаме култови, се е кодирала информация/ а може би и продължава да се кодира, особено в африканските и азиатските маски/ за връзка с енергии и сили, които биха изпълнили определената за маската задача. Image
   В Африка и днес се вярва, че има маски на добри духове, на духове пророци и на зли духове. Там често се правели и продалжават да се правят маски на мъртви хора от семейството, които се натоварват с енергията и характера на починалия. Някои африкански племена дори държали маските си заключени, за да предпазят хората от силата на погледите им. А майсторите на някои от лошите полинезийски маски издълбавали очите им така, че да гледат надолу, за да не се втренчват директно в човека, който ги разглежда.    Затова познавачите в тази област съветват, първо да се разпита какво символизира маската, която сте си харесали и от кого е изработена, и чак тогава евентуално да се купува. Ако разберете, че това, което сте харесали, е посветено на агресивно и зло божество, не го вземайте, не го внасяйте в дома си и не го подарявайте на приятели и близки, дори да е с висока художествена стойност.По-добре такива неща да намират място само в музеите.
   Богати експозиции от африкански маски и култови фигури у нас могат да се видят в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София и в габровския Дом на хумора.”Ние започнахме да издирваме частни български колекционери на такива фигури и маски през 70-те и 80-те години на миналия век- разказва директорката на дома на хумора в Габрово, г-жа Татяна Цанкова. Това бяха хора, които работеха в различни африкански страни и които знаеха какво точно до купят, за да се направи една богата лична сбирка от скулптурни фигури, композиции и африкански маски. И така попаднахме на частната колекция на Сълза Петканова/ дъщеря на големия наш писател Константин Петканов и поетесата Магда Петканова/. Сълза Петканова е била изпратена в Гана като много квалифициран библиотечен работник, за да помага при основаването на тяхната национална библиотека. Там тя научава повече от 13 диалекта на местното население, успява да се сприятели с тези хора и наистина да закупи много ценни маски. После дори издава книга за тези маски. А на  нашата специализирана библиотека, тя подари част от научната си литература на френски и английски език за африканските маски... Това да изучаваш африканския бит наистина си е цяла наука.
   В момента ние сме направили една изложба, която е от постоянните ескпозиции на дома на хумора и там сме показали част от колекцията, която имаме.
- Какви маски има в нея?
- Ние притежаваме маски от Гана/ на племето Ашанти/, от Нигерия/ на племето Йогуба/,от Танзания/ на племето Маконде/, от Боркина Фасо/ на племето Бобо/, от Камерун, от Конго/ на племената Босондже и Бапенде/, от Код де Воар, Замбия, Заир, Судан, Зимбадзе... Изброих държавите, но маските са от различни племена, които понякога се срещат на територията на няколко държави. Затова ние сме сложили и една карта в дома, която показва точно от кое място на африканския континент са тези маски.
   Имаме маски за предпазване от злото, имаме маски , свързани с аграрните ритуали, за защита от свръх естествени сили...Те имат в себе си закодиран смисъл, както имат примерно закодиран смисъл нашите кукерски игри. И това е една от причините,тези  маски да се намират в дома на хумора. Те обикновено са за предпазване от пожар, от суша; свързани са с радостта от очакване на плодородна реколта. Имаме и маски, които са свързани с обреда на инициацията – това е момента, в който младежите стават пълноправни членове на общността. Тези маски са мирни маски. Те изразяват спокойствието, радостта от живота, надеждата за богат улов и плодородие – както при нашите обичаи, когато девойката става мома за женене.
   Има и още една група маски, които показват комичното в живота. Те имитират надутия млад човек, неспособния да се справи с трудностите в живота. Тези маски имат гротесков характер и танцът с тях напомня пантомимата.”
   За най-богата и най-съвършената в света обаче се смята азиатската култура на маската.Според специалистите, най-старите маски, открити по тези земи, са на 25.000 години.Те са тибетски и изобразяват само женски персонажи. Изработени са от кожа и плат, и са плоски.
   В Камбоджа и Тайланд маските се правели от папие- маше – много закачливи, цветни и весели. В Индонезия и днес усмиват човешката алчност и скъперничеството, лихварите, крадците и прахосниците, както и човека – използвач, с изящни и много точни дървени маски. Дървени са и едни от най-интересните японски маски, изобразяващи богове, полубогове, демони и герои. С тях си служат най-вече в театър Ноо. Казват, че те смайващо променяли своя израз, взависимост от светлината и ъгъла, под който ги гледа публиката.
   Китайците пък изработвали своите маски най-вече от гипс. В по-голямата си част те били копия на театралните маски на Пекинската опера и на други традиционни театрални жанрове, на брой повече от 500. Посланията на тези маски се кодирали чрез цветовете - с червено се оцветявала маската на гнева, с черно – непостоянния характер, добротата се предавала със зеления цвят, подлостта със синия, а маската на кралете била оцветена в оранжаво.
  Стенли парк във Ванкувър - Канада пък е приютил една от най-интересните колекции от индиански маски и тотеми. Те са с огромни размери и разказват историята на първите заселници на Канада.
Image  Любителите на маските за носене твърдят, че всяка такава маска си има своя самоличност. И ако прекалено често я слагате на лицето си, тя в един момент може да измести вашата – дори можете да се почувствате обсебен от нея на принципа ”не аз нося маската, а маската носи моето тяло”. И понеже тя предоставя определена свобода на действие / според персонажа, който изразява/ възможно било да ви изненада с неподозирани страни от вашето поведение, за които дори не сте си имали и най-малка представа.
Затова... внимателно с маските - най вече в личния живот!