ДИВОТО ЖИТО "ЛИМЕЦ"
06 Mar 2011

ImageОт години един от най-опитните  билкари в страната, г-н Емил Елмазов, прави опити да го върне отново на трапезата ни, защото е убеден в неговата полезност. И все повтаря: "В първичните форми на всички растения е вложена космическа светлина, която постепенно изгасва с тяхната хибридизация".  

- Какво представляла това диво жито?

- Лимецът е вид покритосеменна пшеница, която има четири слоя 

обвивки и благодарение на тях съхранява онова, което обикновената пшеница загубва още с овършаването. Неговите класове се обелват по специален начин със специални машини. Заради тази допълнителна операция и ниският добив, започнало намаляване броя на традиционните едри производители на лимец. Което е жалко, защото неговата енергийна структура и неговите хранителни качества са много по-високи от тези на хибридната пшеница. Ще ви кажа само един факт – всички хибридни пшеници до голяма степен въздействат върху репродуктивните способности на човека със своята хибридност - със заника на своите способности да се размножават те влияят и на човешките възможности в тази посока.

- Къде вирее той? На какви земи?

- Лимеца вирее навсякъде и при всички условия – той е студоустойчив, сухоустойчив, той почиства почвата под себе си и я превръща в нещо, което става по-нататък и за другите култури. Той направо отваря пътя на другите култури към тези почви. Най-добре му е обаче в Балкана. Така че ако ние искаме да разработим отново Балкана, тия чисти земи, недокосвани 50-60 години, можем да го направим. Имаме много и чудесна теритоия.

- А какви са му лечебните свойства?

- При биохимичния анализ на лимеца се открива едно по-високо съдържание на магнезий, на цинк и на манган – с 30% до 50% повече от другата пшеница. А когато лимецът покълне, тогава съдържанието на цинк в него се увеличава 12 пъти, а на магнезий 7 пъти. Например ако на човек му се схване мускула, той трябва бързо да вземе синтетичен магнезий, за да се разнесе тази мускулна стаза и да почувства облекчение. Ако в такъв момент този човек има покълнал лимец, може спокойно да го хапне като една лекарствена храна и всичко да мине. Нали и Хипократовата мечта е такава – храната ни да ни бъде лекарство.

- Вие ни почерпихте с нещо много интересно – традиционно за балканджиите?

- Говорите за кувет маджуна. Той представлява вариво от 64 основни билки и 13 допълнителни в чист пчелен мед. С него балканджията някога е лекувал децата си, с него е укрепвал имунната им система, предпазвал ги е от настинки в студените си каменни балкански къщи. И слава богу тогава народът е нараствал численно. Балканджията е оцелявал благодарение и на тази храна, която е захранвала органовите му системи . И ние сега възраждаме тази имуностимулираща храна „кувет маджуна“ – приготвяме течен маджунов състав от 77 билки и мед, добавяме в него натрушен лимец и го разбъркаваме. Получава се една чудесна паста, от която правим маджунките. 

- Това всъщност са нещо като корабийки?

- Корабийки, но не обикновени, а имуностимулиращи.

- А някога хората това са си го правили в къщи?

- Правили са го и то е било много интересно – една жена прави кувет маджун и раздава тази седмица на цялата махала. После друга го прави и раздава и така имало през цялото време за всички. Защото съвсем не е било лесно и тогава да ги намериш тези 77 вида билки. Трябвало да има поне един познавач в региона, който да може да помага при брането им и хората да му имат доверие, че няма да сбърка някоя.

- Как действа всъщност този кувет маджун, какво съдържа , че така повишава тонуса на организма?

- Той има изключително богато съдържание на микроелементи. Например ако вземете една таблица примерно на витамин „С” , ще видите че една пача трева съдържа 460 милиграма вит. „С” на сто грама. А спанакът, отгледан по-най-научните методи, не може да достигне в стоте си грама до 56 единици. В пачата трева този витамен е с концентрация 20 пъти повече. Значи тука дивото дава своята сила със своя енергетизъм и със своето съдържание. Волята на човека с помощта на кувет маджуна се възправя от една страна на духовно ниво, от друга и на умствено ниво. Прибавете още и укрепването на органовите системи – имунната, храносмилтелната… никоя от тези стари форми на хранене не уврежда чарвата. Няма химически субстанции, които да полепват там и да разяждат лигавицата, да предизвикват полипи, колити…затова е толкова ценен кувет маджуна. Както и лимеца…

Image снимка на енергийното лъчение на зърно лимец 

- Вие казвате, че лимеца има и енергийно лъчение …

- Аз винаги показвам снимка на едно зърно от лимец и неговата енергийна мантия, правена с нормален фотоапарат – тя всъщност показава онова, което се забелязва в човека веднага след неговото хранене с лимец. Той просто свети от добра енергия. Което води веднага до извода, че ние трябва да внимаваме с каква храна се храним – мъртвата храна не допринася нищо, освен шлаки в организма. Живата храна, нахранва онези високовибрационни нива на човека, които в някои отношения са много по-важни и много по-сериозни за неговото оцеляване.

- Чувала съм, че тази пшеница е много добра за диабетици. Вярно ли е това?

- Въглехидратите, които тя съдържа са много лесно преработващи се, защото … покълналият лимец например си носи ферментите със себе си. Вие получавате едно растение, чиито ферменти не е нужно да бъдат произвеждани от черния дроб тепърва. Природата така го е създала, така го е оформила, че да бъде не само устойчив със своята енергия на нивата , но и да дава от нея на този, който го приеме. Затова хората, които ядат хляб от лимец, стават устойчиви като него, като храната си.

- Може би затова много хора разчитат на кълновете?

- Няма по-добра храна в момента от пшеничните кълнове, но не тези от пшеницата, която се ражда на наторените с химия ниви. Лимеца е единственото растение, което не приема изкуствено торене. И да го торите, той не увеличава добивите си. Той обесмисля тези напъни и сякаш казва: „Ще порастна само толкова, колкото искам, но когато те нахраня, ти ще бъдеш наистина нахранен. Защо трябва да изядеш сто семена, като можеш да изядеш 10 и пак да си сит?“.

- Къде се отглежда в момента ?

- От две шепи преди години успяхме да създадем почти 70 дка в нашия билков резерват в Боженския балкан. Помогнахме и на 5-6 фирми да засеят от него и постепенно, постепенно да го легализират на своите земи. Мечтая за времето, в което лимеца ще стане по-евтин, по-разпространен, за да могат децата ни като седнат на масата да имат една истинска храна, а не това, което им предлагаме в момента – вафли и кока кола..

- Значи само по поляните в Балкана му е мястото?

- Аз казах вече - той е студоустойчив и сухоустойчив. В Балкана ме у мястото, защото земите там не са торени изобщо, не са химизирани. Там другата пшеница не може да вирее. Той си е съхранил мястото – остава някой да отиде, да обръсне поляните от трънки и да засее лимеца, а от там нататък той си знае работата – расте, дава зърно, почиства и земята след себе си.