ДО СЕВТОПОЛИС И ОБРАТНО
14 Mar 2008
Image
Рано или късно в България ще има и такава дестинация. И тя ще бъде една от най-интересните и атрактивните не само в Европа и на Балканите, но и в света. Кой би пропуснал да посети и разгледа един изцяло запазен тракийски град-столица, който освен това, до сега е прекарал под водите на язовир “Копринка”/бившия “Георги Димитров”/ повече от половин век.
Столицата на Одриското царство се е намирала на левия бряг на река Тунджа, на около 7 км западно от днешния град Казанлък. Севтополис бил основан от тракийския владетел Севт III в края на IV в. пр. н. / през 320-323 г. пр. н. / Той бил малък по размери град. Състял се от едно укрепено селище,

обхващащо площ от около 50 дка, вън от което са съществували и няколко предградия..
Още преди три години идеен проект на арх. Жеко Тилев предлага около някогашната тракийска столица, да се изгради кръгла язовирна стена, за да може градът да остане на сухо. “Всъщност, първоначално кметът на гр. Казанлък, г-н Стефан Дамянов, ми беше предложил да помисля върху идеята за реконструиране на ново място на античния Севтополис. Тогава веднага изпитах едно вътрешно несъгласие и съпротива . Доста време умувахме двамата, събирахме всички плюсове и минуси и най-накрая стихнахме до идеята да извадим града от водата – разказва арх.Жеко Тилев. До кръглата язовирна стена, която ще извади на сухо столицата на Севт, ще се стига с катери и лодки. На дъното ще се слиза по четири кули с панорамни асансьори; висящи градини и ефектни ресторанчета ще са допълнителните екстри за туристите от цял свят. Проекта, който представям, е авторски продукт на моята фирма “Тилев архитекти”. Аз се занимавам с активна проектантска дейност, в това число и на обекти по опазване на архитектурното наследство. За мен това беше нещо повече от предизвикателство; исках да намеря такова уникално архитектурно решение, което да извади от водата, да експонира и да възкреси автентичния тракийски град Севтополис. Сигурен съм, че това може да стане с тази вътрешна кръгла язовирна стена. По този начин ще се осигури достъп до древната столица на одрисите пък и няма да бъде чак толкова скъпо . Това е преди всичко една кръгла бетонна язовирна стена с периметър 1200 метра.Само си го представете – защитен, осветен, сякаш плува през времето във водите на язовира – през нощта бетонния пръстен ще има “светещ ореол”.
Image
Столицата на одрисите е била открита в средата на 50-те години от миналия век при археологически разкопки с ръководител академик Димитър Димитров. Ето какво си спомня една от студентките в екипа на професора по това време,г-жа Мария Чичикова: “Разкопките започнаха през 1948 година, но тогава ние не знаехме, че там има град, а отидохме да разкопаем две могили. И докато вършехме това, нашият научен ръководител проф. Димитър Димитров каза: “Ние трябва да търсим селище, защото някой е поръчал издигането на тези могили, на тези гробници". И ние тогава започнахме да търсим останки от керамика и да правим сондажи.
-Какво намерихте най-напред?
-Най-напред намерихме част от западната стена. Там имаше един бял камък – виждаше се на повърхността и ние започнахме да копаем наоколо. С помощта на сондажи стигнахме до една кула, втора кула, до стени, които тръгваха перпендикулярно на тази западна стена и така постепенно целия план на града се оформи
- И вие се зачудихте какво точно сте открили?
- Наистина се чудехме, защото не знаехме, нямахме представа какво сме открили. Знаехме, че е селище; по керамиката се ориентирахме, че е от тази епоха, от която са и гробниците.И постепенно всяка година, с разширяване на разкопките излизаше по нещо важно. Накрая, когато градът почти цялостно беше разкопан, се установи, че това е един голям център – много добре укрепен, със съвременна модерна градоустройствена схема, с жилища, които повтарят жилищата в гръцкият свят. И едва на шестата година, почти накрая на разкопките, намерихме точни и сигурни данни кой е този град, как се нарича, кой е владетелят му. Разбрахме и какви са връзките му със съседните тракийски градове от един надпис.
- Как открихте този надпис?
- Това беше в укрепеният квартал в североизточния ъгъл на града, който ние определихме и нарекохме “цитадела”, защото беше нещо като вътрешна крепост.. В дъното на този 4 декара широк двор се откри една голяма сграда –40 на 18метра. И като свалихме и изчистихме пластовете от обгорели кирпичи, върху пода на едно от помещенията, близо да един олтар –тракийски, се намери една паднала на лицевата си страна мраморна плоча, изписана с 37 редов надпис на един старогръцки език – хубав, елегантен...
-Веднага ли го разчетохте?
-Той беше много ясен и можеше да се разчете. Цяла нощ професорът разчиташе и ние край него. Даже започнаха така да се редят редовете и най-голямото щастие беше, когато прочетохме, че “надписът трябва да се постави в Севтополис”.
- Какво още Ви разказа този надпис?
-Той съдържаше много богата и интересна информация за траките, за устройството на Севтополис, за главните светилища там и за връзката и контактите на севтополската династия със съседната династия в град Кабиле. Той пък е близо да Ямбол и се издига на Зайчи връх – сега се проучва. В този надпис, който още тогава разбрахме, че е някакъв договор, пишеше изрично - “Този договор, тази клетва да се напише на 4 плочи, две от които да се поставят в Севтополис – едината в храма на великите богове, другата в централната част. Другите два трябвало да се поставят в Кабиле – на агурата при храма на Аполон и на светилището на Артемида Фосфорска.
-Настина ли този град свидетелства за един от върховете на тракийската култура?
- Така е , защото и през 5-ти 4-ти век политическата сила на Тракия не е била по-малка. Имали са договорни отношения с Атина и с други центрове. Този град свидетелства, че Тракия в този момент е част от голямото елинистическо койне – подобно на днешната обединена европейска култура. Тогава Тракия твори това, което е характерно за цялата елинистическа култура и в същото време запазва някои особености за типичната тракийска култура.
- От този надпис Вие сте научили и името на съпругата на този владетел?
- Да, защото договорът започва така: “Когато Севт беше в добро здраве, сключил някакви договори, а сега Береника и нейните четирима сина, които носят типично тракийски царски имена, известни ни от други договори, се продължава договора някой се Сарток от Кабиле.Това е много интересно. Това говори и за положението и на жената в тракийското общество и царско, и по-обикновено. Преди две-три години пък се откри една гробница в шуменско, на която пише над входа името на погребаната жена. Така че... в онези години и за жените са строени гробници. Тази гробница специално е в шуменския музей.
- И много монети сте намерили там?
- Севт III бил първият тракийски владетел, който започнал да сече монети. И тогава при тези разкопки на Севтополис бяха открити много монети, като около 800 от тях са на Севт. Неговите монети могат да се разделят на седем типа. Последният тип монети се секли с портрета на видния тракийски владетел върху тях.С нас тогава работиха младежи от близките села. По онва време нямаше металотърсачи, и ние разкопавахме квадрат по квадрат. С едни дървени чукала разчуквахме всяка бучица пръст и намерихме над 1200 монети, повечето бронзови. Имаше и средновековни сред тях, защото на мястото на Севтополис е имало средновековно селище по-късно през 12-ти13-ти век. Но античните монети от различни гръцки градове, от македонски владетели и на Севт бяха около 1200.
Намерихме и амфорни печати – виното някога са го внасяли в амфори от много центрове. И зехтинът също е бил в анфори. Прието било майсторите да си слагат марката. Според това, което намерихме, повечето амфори са били от остров Тасос, но е имало и от центровете от Егейския бряг.
- А сега всичко това е под водата?
- Това, което сме извадили е в музеите – в казанлъшкия и Националния исторически музей., а под водата останаха каменните зидове, останаха каналите, кладенците, Няколко тежки камъни, които не беше възможно тогава да се вдигнат. А иначе всяко парченце керамика беше извадено. Имаше и фибули – тези женски накити, пръстенчетата от жените – всички беше опаковано и номерирано.
- Преди две години сте направили подводни снимки на селището - в какво състояние е то сега?
- Това стана благодарение на Института по океанология към БАН във Варна.От дам дойдоха с много съвременна техника “Сонар”, пуснаха я долу под водата на язовир Копринка точно на мястото на Севтополис, и заснеха една част от стената, която е ограждала двореца и една част от едно жилище. Дакато стената на двореца е два метра дебела, стената на жилището е 40-50 см. Всичко чудесно личи. 55 години не са го унищожили –5 хектара е целия град, петоъгълен е по форма, а това е централната част за приближените на царя, за финансистите и търговците. А извън града са били занаятчийските квартали, защото по това време Севтополис има много голямо производство – особено на печена тухла, която за онова време е едно голямо откитие. И гробниците са направени от печена тухла, в същото време всички сгради във Гърция са още от кирпич.