ПЕРПЕРИКОН ОТВИСОКО
29 Apr 2008
 Image  Ако сте пропуснали да го видите в телевизионния филм “Скалните
хора" на сценариста Златин Бояджиев, операторите Виолин Палейков и Тодор Даскалов, и режисьора Венелин Василев, можете чрез това интервю да се докоснете до преживяванията
на един от членовете на екипа по време на неговото заснимане.
"Радвам се, че от Перперикон, от пещерата “Утроба” успях да направя два часа филм, който ще покаже на хората от Европа какво имаме - разказва специално за ZonaZdrave Златин Бояджиев. Защото това са наистина уникални неща. Аз бях изумен от това, което видях.
- Какво преживяхте Вие, самият,  докато снимахте?
 - Преживяванията си съм ги групирал в две посоки – едната е много катерене, ходене... като алпинисти бяхме на места; другата е, че открих много неща, които не ми бяха познати. Аз съм обикалял доста исторически паметници, но такова нещо не бях видял. Особено Перперикон, където се чувствах като вкъщи – това е един голям град с много стаи , в който е удобно да живееш дори и сега.
- А пещерата “Утроба”?
- Пещерата “Утроба” е открита съвсем скоро. Тя е оформена буквално като женски полов орган и затова името и е такова. В нея има издълбан олтар висок около 1.30м, а на тавана й има специално направен процеп, през който, точно в 12 ч всеки ден пада един слънчев лъч. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява и се  движи се към
 Image
олтара. И тази  светлината постепенно добива формата на фалос. През февруари или началото на март обаче слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 м и влиза точно в отвора на олтара. Там слънчевият фалос се задържа с леко трептене минута-две. Според археолозите това невероятно явление, символизира оплождането. Тази пещера доказва твърденията на древните автори, че траките са имали такива култове и мистерии, които са се провеждали в пещери. В религията на траките култовите места са винаги на връх в планината, в пещера с течаща вода в нея. За тях пещерата е била символ на утробата, зачатието и възраждането на живота. Затова проф. Николай Овчаров е убеден, че е открил дълго търсената пещера “Утроба”- древния храм на траките, където са се провеждали божествените мистерии, наречени още дионисиеви оргии..
- Имаше ли професионални предизвикателства по време на снимките в тази пещера?

- Имаше, защото снимките трябва да се направят в края на зимата - или декември, или края на зимата. Ние отидохме края на февруари, когато беше сравнително поносимо времето, цял ден бяхме там – от ранни зори до вечерта. И се оказа, че някога, кагато там, в пещерата “Утроба” е имало жрец, неговият глас се е чувал на около 15 километра в диаметър – това го документира нашият шофьор, който беше долу. Тези работи са много интересни, но трябва човек да отиде намясто да види, и да чуе. На 16 метра, на тавана на пещерата е издълбан малък купол, който предизвиква силен акустичен ефект. Куполът "реагира" обаче само на ниски мъжки гласове. Цялата скала звучи като грандиозен музикален инструмент.
- А тайнствените светлини?
- Тези светлини бяха един опит да покажем част от мистерията. Те са една визоализация на представата ни какво е било.
- За какво най-много внимавахте, докато правехте тези снимки – морално и професионално?
- Да не превувеличим нещата и да не звучи помпозно това, което като текст и като кадри се показва. Защото в един момент човек усеща, че ... те наистина са много интересни нещата и са много сериозни, но все пак да не пресолим и на хората да им стане досадно.
- Във филма камъкът блести като кост. Как го постигнахте този ефект?
- Това не е наше постижение. Просто камъкът, който е открит наскоро, специално на Перперикон и на Татул – той е бял камък и добре стои първите пет-десет години. Тези камъни примерно на Татул, които хилядолетия са били изложени на атмосферните условия, стоят сивогранитно. Та исках да кажа, че постижението не е наше, а просто природата така се е намесила.
- И когато видиш цялото това чудо отвисоко?
- Ами... ние онемяхме. Аз такова нещо не бях виждал. За мен Троя е градът, който е така интересен, а се оказа , че Перперикон нито е по-малък, нито е по-безинтересен. Тази година археолозите откриха ново светилище на върха на Перперикон. Върху него са ходили през последните десет години хиляди хора.
- Кагато си се потопил така дълбоко в миналото, макар и в рамките на един филм, това отразява ли се по някакъв начин на бъдещето?
- На бъдещето? Ами да. Когато видиш какво са направили твоите предци макар и безименни, ти се замисляш дали да караш по течението или поне да се опиташ малко нещо да постигнеш.
- Какво от всичко преживяно около този филм няма да забравите никога?
- Няма да забравя никога мига, когато кракът ми стъпи за първи път на акропола на Перперикон - гледката беше... невероятна, а усещането беше за вековечност.
- Какво видяхте? Пред очите Ви ли е още?
- Видях силата на природата, хваната в ръката на един дребен човек.