ЧУДНИЯТ СВЯТ НА ПАЯЦИТЕ
10 Jan 2009

ImageОт 10-ти до 17-ти януари можете да надникнете в него – показал го е д-р Стоян Лазаров във фоайето на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Изложбата се нарича "Музей на паяка".
“Това е една моя много стара идея, уточнява д-р Лазаров. Над 15 години работя над тази голяма група животни – паяците. И в един момент реших, че съм им длъжен. Започнах да мисля какво да направя, че повече хора  да разберат какви животни са те. А паяците всъщност имат изключително интересно поведение. Дълго време мислих, докато един ден видях, че има една   младежка инициатива, която финансира  такъв тип проекти. Това е програмата  „Младежта 

в действие”. Тя дава  европейски пари и целта беше да се обединят известен брой млади хора, да им бъде разказано, да бъдат обучени в областта на науката за паяците, и те вече от своя страна да направят тази композиция “Музей на паяка” .Така и обществеността ще се запознае с тази група животни, защото много хора изпитват неприязън към паяците. Има една сентенция - „Има ли нещо по-страшно от паяците” и отговорът е : Да – невежеството”. Защото човек, когато знае, когато е запознат с тези животинки, няма да изпитва страх и няма хората да ги избиват в къщите си. Малко хора знаят, че паяците са едни от най-старите съквартиранти на човека. Още в пещерната епоха, когато човек е обитавал пещерите, те са били негови съквартиранти, и това съжителство продължава и до ден днешен. Неуморните плетачи на паяжини ги има във всеки дом. И добре, че ги има, защото те помагат много в борбата с хлебарките, досадните комари и мухите.
-А какво представлява този т.н. музей на паяка? Какво съдържа?
-Самата композиция представлява едно табло с 54 въртящи се елемента, където на български и на английски се дава  различна информация за паяците и хората. Така те могат да се запознаят с отделни видове български и тропически паяци, както и с особеностите , свързани с тяхното зрение и поведение. Паяците имат много интересно поведение - паякът “Доломедес” например е записан в червената книга на България. Той може да бяга по водната повърхност и се храни с малки рибки, попови лъжички и водни насекоми.  Голям е и  е много атрактивен паяк. Показваме и други защитени видове в композицията. За хората обикновено голям интерес представлява паякът “Черната вдовица”, затова за нея съм отделил две табла. Всички обикновено се чудят защо този паяк се нарича така и защо само той е отровен за хората. А това е характерно за него, защото той има много интересно поведение. Трябва да се знае, че отровата на всички паяци е предназначена главно за безгръбначни животни - единствено черната вдовица е опасна за хората. Когато женската  от този вид снася яйцата си, тя задължително влиза в дупката на гризач и там отлага пашкулите със своите яйца. За нея гризачът е неприятен досадник, затова тя го ухапва и той умира за около няколко минути. Другото интересно нещо при този паяк е, че женската сама се обрича на вдовство. Обикновено при нея се събират няколко мъжки да я ухажват и когато единият мъжки надделее над другите и започне момента на популация, тя пред погледа на всички други мъжки го изяжда. Мъжките паяци от други видове обаче не остават по-назад. Те също имат своите начини на отмъщение спрямо женската - например след популация някои мъжки циментират половият отвор на женската / епигината/, за да не може никой друг мъжки паяк да я оплоди.
 И въобще в царството на паяците има какви ли не случки. Например мъжкият паяк „Пизаура” – един от най-разпространените паяци в България, има много интересно поведение. Когато започва своите брачни танци, той улавя една муха опакова я в паяжина и я поднася като подарък на женската. И докато тя се наслаждава на поднесената вкуснотия, той се възползва от този момент и се съвъкуплява с нея. М ного от случаите обаче този паяк се опитва да хитрува - вместо да донесе истински подарък със сочна хубава муха вътре, той изяжда вкусната част от мухата, опакова с паяжина само нейните остатъци и докато женската се усети, той си е свършил сексуалната работата. Освен че тези паяци са големи свалячи, те се грижат и за поколението си. Някои паяци увиват яйцата си в пашкули и ги носят на гърба си. След като се родят малките, те непрекъснато ги разнасят  със себе си. Други са така устроени, че стават храна за своето поколение. Много е интересен и паякът Brachypelma boechmei. Той е донесен у нас от Южна Америка и името му няма превод на български. Женската от този вид не хапе и не е отровна, но ако някой я ядоса, тя мигновено започва да изстрелва към него косъмчета от корема си. Особено е неприятно усещането, ако ви улучи такъв космат патрон.
-Вие имате и свои открития
-Аз съм открил и описал около десетина вида паяци – нови за науката. Първият вид, който открих и описах е от най-едрите български паяци. Той носи името на моя приятел Марио Алангуров,дащото той ми донесе първото количество от научния материал за това животно. След него описах други два нови вида , които открих в Средна гора - първият е кръстен на моя пръв учител д-р Христо Делчев -“Хърпактея Делчева”, а вторият съм нарекъл „Хърпъктея Средногора”. Последствие ми хрумна една идея и започнах да назовавам новите видове, които откривах, на български владетели, за да може научната общност в нашата област да се запознае с българската история и да научи за нашето славно минало. Така се появиха “Хърпактея Аспарухи”, “Хърпактея Кубрати”, “Хърпактея Круми моменти” и “Хърпактея Тервели”. Имам и един описан вид, малко като урок по история към моите приятели от Македония - “Хърпактея Самуили”, защото в етимологията на всяка статия авторът описва защо кръщава този вид така. И аз съм написал, че този вид носи името на великият български цар Самуил.
 Аз главно се занимавам със семейство “Дездериде” и видът, по който работя е род хърпактея. Хърпактея означава пират на латински. Това са едни много интересни паяци, които обитават земната постилка. Те не се виждат много често навън – срещат се под камъни или дълбоко в земята. В момента с моя колега Павел Стоев от природонаучния музей работим по един проект за изследване на подземната фауна и поставяме едни специални капани наричат се MSS капани – това е една тръба, дълга един метър, която се забива на тази дълбочина в земята. Така успяваме да уловим голяма част от животните, които обитават пещерите и които са характерни за горния почвен слой. Паяците от това семейство доста често падат в тези капани – т.е. те обитават точно тази част и друго характерно за тях е, че някои са специализирани ловци като наприме “Диздера прохота” – тя се е специализирала да ловува изцяло мокрици. И общо взето не се храни с абсолютно нищо друго – има снимка как яде мокрица. Наякои от тях предпочитат други животни, с които малко паяци се хранят – например мравките. Те идеално ги имитират, използват мимикрията и се хранят с тях. Влизат в самите мравуняци, защото се правят да приличат на мравки и там, необезпокоявани от никого, си хапват до насита.
Има и видове, които се срещат в човешките жилища. Много интересен е и паякът шивач - в северните части на България той живее в човешките жилища, а на юг живее навън. Той успява с едни специални жлези, които изпускат лепкава течност да залепи мухата, като буквално я зашива – просто прави една интересна шевица и после отива и я изяжда.
Двама мои приятели художници – Николина Колева и Асен Игнатов са нарисували паяци, които са истински произведения на изкуството. Специално за проекта Асен нарисува тигровия паяк, а другите са от паяците, които той е рисувал за червената книга на България. А двете картина на Николина са с паякът Александра – паякът, който точно аз съм описал и носи името на моята съпруга. 
Какъв ли е нравът на Александра!?