Клетъчната миграция или т.н. фетално-майчин микрохимеризъм е феномен, при който клетки от плода преминават през плацентата и се установяват в различни тъкани и органи на майката. Това явление води до наличието на малък брой фетални клетки в майчиния организъм. По време на бременността тези клетки преминават през плацентарната бариера и навлизат в кръвообращението на майката и могат да се наместят в различни майчини тъкани, като кожа, черен дроб, бъбреци, мозък и други органи. Феталните клетки могат да останат в тялото на майката за десетилетия след раждането. 

Как се отразява този процес върху здравето на майката?

Наличието на фетални клетки в тялото на майката може да влияе на нейната имунна система. Те могат да играят роля в развитието на автоимунни заболявания или в да я предпазят от тях.

Феталните клетки могат да имат регенеративни свойства и да участват в ремонтните процеси на увредени тъкани в майчиния организъм. Феталните стволови клетки могат да участват в ремонта и регенерацията на тъкани, което може да облекчи симптомите на някои заболявания. Изследвания показват, че при нараняване на орган на майката, клетките на плода се втурнат към мястото на травмата и се превръщат в различни типове клетки, специализирани в оказване помощ на този орган. 

Феталните клетки могат да служат като биомаркери за определени състояния и заболявания, позволявайки ранна диагностика или проследяване на развитието на болести.

Изучаването на фетално-майчинския микрохимеризъм може да доведе до нови терапевтични подходи, особено в областта на регенеративната медицина и автоимунните заболявания. Той  е сравнително ново и подлежащо на активно изследване поле, което предлага нови перспективи за разбирането на взаимодействията между майката и плода, както и за влиянието на бременността върху здравето на майката.

Затова ли някои заболявания на жените изчезват, докато  са бременни?

Фетално-майчинският микрохимеризъм може да бъде една от причините за промяната в протичането на някои заболявания при жените по време на бременност, но не е единственото обяснение.

Има няколко фактора, които могат да влияят на това явление и един от тях са имунологичните промени. По време на бременност, имунната система на жената се адаптира, за да предпази плода, който е частично чужд поради генетичния материал на бащата. Тези промени могат да доведат до намалена автоимунна активност, защото имунната система става по-толерантна, някои автоимунни заболявания могат да намалят симптомите си или дори да изчезнат временно.

Променя се  и имунния баланс - регулацията на Т-клетките и другите имунни компоненти може да доведе до промяна в протичането на различни заболявания.

Важни са и хормоналните промени

По време на бременност се наблюдава значително повишение на нивата на различни хормони, като прогестерон и естроген, които могат да променят възпалителните процеси. Някои хормони имат противовъзпалителни свойства, което може да доведе до облекчаване на симптомите на определени заболявания.

Освен това хормоналните промени могат да окажат влияние на  болковия праг - повишените хормонални нива могат да повишат прага на болка, което може да намали усещането за болка при някои състояния.

Бременността е свързана с промени в начина на живот, диетата и намаляване на стреса, което също може да повлияе положително на здравето.

Този обмен на клетки полезен ли е и на плода?

Обменът на клетки между плода и майката, известен като фетално-майчински микрохимеризъм, може да има и потенциални ползи, и рискове за плода. Точните ефекти все още са обект на изследвания, но е възможно този феномен да играе роля в няколко аспекта на феталното развитие и здраве.

Обменът на клетки може да помогне за подготовката на имунната система на плода, като го изложи на майчините антигени. Това може да помогне на плода да развие по-добра имунна толерантност след раждането.

Майчините клетки, които преминават в плода, може да имат регенеративни способности и да подпомагат развитието на тъканите и органите на плода.

Някои майчини клетки могат да имат противовъзпалителни свойства, които да защитават плода от възпалителни процеси и инфекции.

Разбира се този процес би могъл да има и негативна страна - обменът на клетки може да предизвика имунологични реакции, ако майчините клетки се разпознават като чужди от имунната система на плода. Това може да доведе до възпалителни процеси или други имунологични проблеми.

Има предположения, че този обмен на клетки може да играе роля в развитието на автоимунни заболявания, ако имунната система на плода реагира неправилно на майчините клетки.

В някои случаи, ако майката има определени заболявания или инфекции, обменът на клетки може да пренесе тези състояния към плода.

Фетално-майчинският микрохимеризъм представлява сложен и многопластов процес, който може да има както полезни, така и потенциално вредни ефекти за плода. Нужни са още изследвания, за да се разберат напълно всички аспекти на този феномен и как той влияе на бременността и здравето на майката и плода. Въпреки възможните рискове, мнозинството от проучванията сочат, че този обмен на клетки е по-скоро благоприятен.