Как да планираме майчинството си и да запазим репродуктивното здраве
„Колкото по-рано една жена стане майка, толкова по-добре,“ съветва д-р Елена Бангеева, завеждащ инвитро центъра в Медицински комплекс “Доверие”
С години опит в асистираните репродуктивни технологии, тя дава ясни насоки за планиране на бременността и поддържане на репродуктивното здраве.
Според д-р Бангеева най-добрият период за първо майчинство е между 28 и 32 години, а жените между 25 и 35 също са в благоприятен период. В този възрастов диапазон те вече имат своето професионално развитие и са готови за осъзнато майчинство. С напредването на възрастта обаче рискът от усложнения като прееклампсия и гестационен диабет нараства и това изисква по-строг контрол по време на бременността.
Заболяването Хашимото, известно също като тиреоидит на Хашимото, е автоимунно заболяване, което засяга щитовидната жлеза. То е сред най-често срещаните причини за хипотиреоидизъм /намалена функция на щитовидната жлеза./ Болестта е кръстена на д-р Хакару Хашимото, който я описва за първи път през 1912 година.
При Хашимото имунната система започва да атакува собствената щитовидна жлеза, като я възприема като чуждо тяло. Това води до възпаление и постепенно увреждане на жлезата.
Заболяването често има и наследствен характер.
Свързва се и с причини като стрес, инфекции и излагане на токсини, излишък или недостиг на йод в храната. Дисбалансът на йод в диетата може да повлияе върху развитието на заболяването.
Клиника по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Националният референтен център по аудиология и нарушения на слуха към болницата обявяват зелен коридор за записване на час за консултация при съмнение за нарушения в слуха в ранна детска възраст.
Целта е да се улесни максимално достъпа на най-малките пациенти и техните родители до компетентна консултация във връзка със слуха на децата.
За кого е предназначен този зелен коридор?
Дислексия е специфично нарушение, което засяга способността на човек да чете, пише и да си служи със съответния език. Тя не се приписва на интелектуални затруднения, а по-скоро на начина, по който мозъкът обработва информацията, свързана с писмения език. Дислексията може да бъде разпозната в различна степен и често се проявява още в ранна детска възраст, когато децата започват да учат да четат и пишат.
Пълноценният сън е жизненоважен за доброто ни здраве, за нормалната функция на тялото и ума. От 7 до 9 часа качествен сън на денонощие помагат за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, за регулиране на теглото, за подобряване на имунитета, за по-добрия контрол на стреса и настроението и за по-добра работа на мозъка
Проучвания показват, че нарушенията в съня, сред които и липсата на редовен режим, са пряко свързани с повишен риск от сериозни здравословни проблеми. Според изследвания от тази година, хората с нередовни навици за сън са с до 26% по-висок риск от сърдечни заболявания и инсулт. Още по-обезпокоителното е, че дори спазването на препоръчаните седем до девет часа сън на нощ не компенсира вредите от нередовния график на заспиване и събуждане. Оказва се, заспиването и събуждането по едно и също време, е не по-малко важно от продължителността на съня.