От септември Фондация „Нашите недоносени деца“ стартира група за бременни жени и майки „Пространство за подкрепа, споделяне и увереност“, замислена като място в което всяка една от тях може да намери спътници, разбиране и съвет по този нов път. Майчинството, наред с вълнението и радостта, може да донесе тревожност, умора, несигурност и усещане за самота. Появяват се и въпроси, за които не винаги се говори лесно: ще се справя ли, как ще се промени животът ми, ще остане ли време за мен самата?
По време на срещите участничките ще говорят за емоционалните промени през бременността, психическата подготовка за раждането и първите месеци с бебето. Специален акцент ще бъде поставен върху по-малко видимия преход от жената, която си била, към майката, която ставаш, и начина, по който той влияе върху усещането за себе си.
ВМА сред пионерите в Европа с AI навигация в урологията
Клиниката по урология на Военномедицинска академия /ВМА/, ръководена от проф. Илия Салтиров, въведе първата в България интелигентна магнитна навигационна система VENUS с изкуствен интелект.
" Още в първия ден успешно извършихме четири високоспециализирани и комплексни интервенции: високопрецизна MRI-Ultrasound фюжън биопсия на пациент с туморна лезия в простатата, класифицирана с висок индекс на подозрение (PI-RADS 4) на MRT и три перкутанни нефролитотрипсии /PCNL/ при пациенти с големи, комплексни камъни и изключително усложнена анатомия на бъбреците", поясни проф. Салтиров.
Какво прави системата VENUS революционна и как помага изкуственият интелект /AI / ?
Фондация „Нашите недоносени деца“ започна спешна кампания за нова фототерапевтична система за Неонатологията в болница „Шейново“. Апаратът е жизненоважен за лечението на неонатална жълтеница, състояние, което засяга над 90% от недоносените бебета. Макар често да се подценява, жълтеницата може да бъде опасна, защото при високи стойности на билирубина съществува риск от увреждане на мозъка и трайна инвалидизация. Навременното лечение е ключово. За закупуването на апарата са нужни над 22 000 евро, а дарения могат да се направят през дарителската платформа на организацията тук.
Общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., показват данни на IQVIA, представени по време на пресконференция на тема „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза. Данните показват ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група.
В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) и шеф Никола Симеонов. Инициативата се реализира с подкрепата на Merck България.
Read more: ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА - МИТОВЕ, РИСКОВЕ, ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ
ПОМИСЛЕТЕ ЗА НАСЛЕДСТВЕН АНГИОЕДЕМ
Наследственият ангиоедем често се бърка с алергия, но за разлика от алергичните реакции пристъпите на НАЕ не се повлияват от стандартни антиалергични медикаменти като антихистамини, кортикостероиди и адреналин. Заболяването се проявява с повтарящи се отоци на различни части на тялото — крайници, лице, корем, както и в областта на гърлото, където пристъпите могат да бъдат животозастрашаващи. Експертите обърнаха внимание, че именно сходството с алергични реакции е сред основните причини пациентите да остават без правилна диагноза дълго време. Това може да доведе до неефективно лечение, ненужни медицински интервенции и сериозен риск при пристъпи, засягащи дихателните пътища.