От всички африкански племена, които съществуват и до днес, само племето Химба изчислява датата на раждане на децата не в деня на раждането или зачеването на детето, а в деня, в който майката реши, че иска да има дете.
Когато една жена Химба реши, че иска да има дете, тя обикновено се изолира и сяда под дърво в гората, където дълго, дълго слуша звуците около себе си, докато не чуе песента на детето, което иска да се появи на света. След като чуе песента на детето, тя се връща при мъжа, от когото иска да има дете и го учи на я пее. Когато правят любов, за да заченат физически дете, те започват да пеят заедно тази песен и това е начин да извикат детето на бял свят.
Когато забременее, майката учи на песента възрастните жени-"акушерки" в селото, за да може, когато бебето се роди, всички събрани около него да запеят неговата песен в знак на добре дошло. Докато детето расте, всички останали в селото научават песента му. Ако дете падне или се нарани, някой от селото му се притичва на помощ и пее неговата песен. Или когато едно дете направи нещо прекрасно или преодолее всички онези пречки на пубертета, тогава хората от селото му пеят песен в подкрепа и прослава.
Но в племето Химба има и друг случай, в който на дете се пее „неговата песен“. Ако жена или мъж от Химба извърши престъпление, което нарушава социалните норми на племето, хората от селото се събират в кръг и поставят виновника в центъра на този кръг. Тогава започват да му пеят неговата рожденна песен.
Хората от Химба гледат на ученето на житейските уроци не като на наказание, а като на начин да покажат любов и да и вярват, че когато провинения мъж или провинената жена разпознаят своята песен, вече нямат желание или нужда да правите нещо, което би наранило някой друг.
И в брака хората пеят песните си заедно. Накрая, когато жена или мъж от химба легнат в леглото си преди смъртта, всички останали, които са знаят песента на този, които напуска живота, се събират около него и му я пеят за последен път.