Организира я пловдивската галерия “Възраждане” на 27 януари от 18.00ч. Ако я пропуснете, имайте предвид, че картините на големия Васил Петров ще бъдат изложени там до 16 февруари. Можете да ги видите и на сайта на галерията, и във ФБ страницата ѝ, но все пак… нищо не може да замени преживяването, когато застанете на живо срещу тях и се потопите в оня водовъртеж от чувства, които те ще предизвикат във вас. Защото, според Краси Алексиева - куратор на изложбата, "неговата живопис връхлита като бурно море, като дъх, като порив. Тя не пита дали си готов да погледнеш света през нейните очи, дали ще издържиш на вихъра.
Въвлича те в своя водовъртеж и те понася нанякъде. Стихията в тези картини не е тема, а състояние. Тя е едновременно външна и вътрешна – вихър и устрем, напрежение и покой, мълчание и умиротворение. Тя се ражда от сблъсъка между усилие и отпускане, между фигура и разпад, между онова, което може да се назове, и онова, което остава неясно, но настоява да бъде почувствано и изживяно.
И водата… и тя в тях е всевластна и неукротима – вдъхваща едновременно възхищение и страх със своята първична красота и мощ. Морето в тях е активна сила, с която човекът – чрез своите създания и символи – влиза в диалог. Осмоъгълният формат концентрира погледа и превръща сцената в почти медитативно пространство.
Зрителят, почертава г-жа Алексиева, е въвлечен в центробежното движение на мазките, но отново и отново се връща към вертикала на фара – тих, но ясен знак за присъствие и устойчивост.
Фигурата в картините е поставена в гранично състояние. Телата са крехки, открити и раними, колебаещи се между плътта и ефира. Женското присъствие не е сюжет, а повик – за красота, за любов, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е спасител, нито съдник, а мълчалив свидетел.
Конят е чист импулс. Взрив от движение. Свобода, която не търси посока. Формата му сякаш не успява да удържи енергията, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се напразно. Няма дистанция между ръката, която рисува, и чувството, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща."
———————————————
Васил Петров е роден през 1961 г. През 1981 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ - София, а през 1987 г. - Учителския институт. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 г. е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, в периода 2002-2004 г. е председател на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 г. е председател на "Алианс за прогрес" - Пазарджик.
Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи отличия за творчеството си, в това число и приза, връчван от галерия «Възраждане» за постижения в изобразителното изкуство. Участва в множество международни и национални представителни и групови изложби и пленери. Реализирал е над 60 самостоятелни изложби в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са притежание на редица престижни публични художествени колекции, включително Градска художествена галерия Банско; Градска Художествена Галерия «Никола Петров», Видин; Дворец на културата и спорта, Варна; Институт за изкуства Фортунато Деперо, Италия; Колекции Паганел, Италия. Живее и твори в Пазарджик.