Общопрактикуващите лекари и нефролозите ще си сътрудничат за ранна диагностика на хроничната бъбречна недостатъчност. Това стана ясно по време на дискусията „Хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/ – неподозирано предизвикателство пред пациентите в България“, която се проведе в Резиденцията на Британското посолство по инициатива на Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания /АПБЗ/ и с подкрепата на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България.
“Бъбреците „не болят“. Хроничното бъбречно заболяване се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, коментира проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването. Тогава вече се налагат диализа или трансплантация. Малка част от пациентите стигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците. Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система и рискът да загинат от сърдечносъдов инцидент е шест пъти по-голям, отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчнст“.
Според доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, “важно е да си сътрудничим – ние, общопрактикуващите лекари и колегите нефролози, както изисква интегрираната грижа. Първата стъпка е направена чрез въвеждането на показателя скорост на гломерулната филтрация (GFR) и на новото изследване – съотношение албумин/креатинин в урината /UACR/. Това е бърз, лесен и точен начин да се открие проблема и трябва да продължим по този път. Следващата стъпка е въвеждането на кодовете, които отразяват отделните стадии на ХБЗ. Тази класификация е много важна, за да бъдем коректни към самите пациенти и да можем да определим най-правилното поведение и лечение за тях. Различните степени на заболяването определят каква терапия трябва да се проведе. Консултациите с нефролог трябва да бъдат между един и два пъти годишно в зависимост от тежестта на заболяването и да се извършват по определен алгоритъм. Лабораторните изследвания – също” разясни той.
Много рядко ХБЗ съществува като изолиран проблем. Най-често тези пациенти страдат от артериална хипертония и диабет тип 2, а често и от двете, уточни д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС. Тези хора трябва да се обгрижват внимателно. Ако се направи промяна в нормативната уредба, работата на нефролозите, които са около 260 в България, ще бъде и по-облекчена, и по-ефективна. Пациентите ще имат нужда от консултация с нефролог в зависимост от тяхното състояние. Най-големият печеливш от тези промени ще бъде именно пациентът. Според него тясното сътрудничество между общопрактикуващи лекари и специалистите нефролози ще осигури навременна и комплексна грижа за пациентите с ХБЗ в целия ход на заболяването им.
Кои са промените, които трябва да се направят, за да се случи всичко това, обобщава Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания /АПБЗ/
“Въвеждане на диспансерно наблюдение на пациентите от ОПЛ и от нефролози според етапа на ХБЗ
Регламентиране на задължителни консултации с нефролог за пациентите с определена степен на бъбречна увреда
Въвеждане на съвременна класификация на заболяването, за да може пациентите да получат коректна диагноза и кореспондираща на нея грижа
Това ще даде възможност за откриване на заболяването навреме, забавяне на прогресията и превенция на развитието му до бъбречна недостатъчност.
Ранното поставяне на диагноза и навременно лечение може да забави прогресията на заболяването, да отложи диализата с години и да позволи на хората да водят нормален живот”