Безплатни кардиологични прегледи организира на 22 и 23 май Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод Международния ден за борба с артериалната хипертония (АХ).
Прегледите ще се извършват в кабинет 206 между 14:00 и 18:30 часа, само след предварително записване на тел. 02 9432 332. Те ще включват измерване на кръвното налягане и консултация с кардиолог. При необходимост ще бъдат назначени допълнителни изследвания.
Предназначени са за граждани с:
- Новорегистрирана хипертония
- Резистентна хипертония - такава, която трудно се поддава на контрол.
- Неконтролирана хипертония - хора, които периодично имат повишено кръвно, но не вземат медикаменти за него.
- Рискови фактори за развитие на хипертония - тютюнопушене, обездвижване, затлъстяване, хипергликемия..
Системният лупус е хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, от което са засегнати предимно млади хора в активна възраст. Повечето от тях отключват заболяването между 15 и 44-годишна възраст. Лупусът се среща 8 пъти по-често при жените, понякога поразява и деца. У нас е включен в списъка на редките заболявания – честотата му е под 50 на 100 000 население. Пациентите с лупус в България са между 4000 и 5000 души, а по света са около пет милиона души.
Най-разпознаваемият симптом на лупуса е обрив или зачервяване на лицето от двете страни на носа, наподобяващ пеперуда. Затова и символът на системния лупус е пеперудата. Но такъв обрив не се появява при всеки пациент.
Напоследък има доказателства, че слабият контрол на кръвното налягане във възрастта 44-66 години е основен рисков фактор за развитие на деменция - най-често Алцхаймер, в по-късните етапи от живота. Ето защо проследяването на артериалното налягане е важно и трябва да започне още от около 40-годишна възраст, особено ако има фамилна предразположеност.
За да бъде поставена диагноза „артериална хипертония“ е необходимо стойностите на кръвното налягане да са над нормата поне при две последователни измервания в амбулаторни условия.
Повече от 6,8 милиона души по света живеят с възпалително чревно заболяване. У нас има приблизителни данни за около 5000 пациенти с ВЧЗ. Много от тях биват диагностицирани трудно и продължително, а други не търсят навременна лекарска помощ.
„Възпалителните чревни заболявания нямат граници“ е мотото за 2024 г. на Световния ден за борба с ВЧЗ /19 май /.
Едно от основните предизвикателства, свързани с ВЧЗ е забавянето и трудността за навременна и точна диагностика на тези състояния, което възпрепятства ефективното лечение на пациентите и контрола на заболяването. Липсата на равен достъп до специализирани заведения за лечение на ВЧЗ и до здравни специалисти, особено в отдалечените райони, също нерядко води до забавено и компрометирано лечение.
„Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесната умора, задух и ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, информира проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести, заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“.
Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.