Той е едногодишно растение, характерно предимно за страните с по-умерен климат. Според древни легенди, спанакът се появява за първи път в Персия /днешен Иран/, а около 200 г. пр. Хр. е пренесен в Китай. В Европа това зелено величие попада едва през средните векове. Отначало арабски заселници го засаждат в Испания и той става доста популярен сред тамошните монаси, които го отглеждат в стопанствата на някои манастири.
Впоследствие бързо се разпространява и в други европейски страни – дори става любим зеленчук на Катерина Медичи.Със специална заповед тя задължила своите готвачи да го включат във всички сосове и гарнитури, които тя обича, и започнала стриктно да следи дали нареждането й се спазва.
В Европа мащабното култивиране на това растение започва едва през 20-те години на миналото столетие и заслугата за този интерес към зелените листа и корените на спанака е на първите научни публикации за веществата, които се съдържат в тях. Вече е доказано, че спанакът съдържа много желязо. Листата на спанака са много богати на белтъчини, въглеводороди, на витамините С, В1, В2, В6, E, K и P, каротин, калий, фосфор, магнезий. Те се използват както сурови, така и варени, задушени и консервирани. А сокът, изцеден от тях, е сред най-често използваните и най-ефикасни диетични продукти.
Не по-малко полезни са и корените на спанака - от тях се правят вкусни супи, салати.
От спанака не могат да ни се лепнат никакви калории, защото в него липсват всякакви мазнини. Затова специалистите по хранене често го наричат “истинска находка” за хората, които правят диета . Освен това той засища добре и от него може да се яде в по-голямо количество.
Спанакът укрепва съдовете и влияе положително на зъбите и венците. Неговата употреба е отлична профилактика на различни злокачествени заболявания.
Препоръчват го като храна и за болни от анемия, и за хора изнемощяли, както и за бременни. Спанакът трябва задължително да присъства в менюто на малките деца, защото помага в битката за предпазване от рахит. Освен това той стимулира работата на червата, оказва леко слабително действие и забавя стареенето на клетките – една много важна причина често от него да си хапват и хората, които държат да запазят силата и младостта зи по-дълго време.
В Древен Египет е било прието преди пир да се изяжда малка връзка спанак – за по-бистър ум и добро храносмилане. През XVI-XVII век мнозина жители на Стария континент често се употребявали спаначения хляб. Те приготвяли вкусното тестено изделие от брашно, получено от неговите семена.
В съвременната кухня спанакът може да се комбинира с различни пресни зеленчуци, да се вари на супа или да се добавя в супи и бульони. Днес от него се правят пюрета, различни ястия, баници, зелени хлебчета, зелени палачинки и много кремове, мусове и сосове, които минават за деликатеси.
Когато купувате спанак трябва да огледате най-напред дължината на стъблото му и големината на листата му - той трябва да бъде с широки, но тънки листа и с късо, месесто и меко стъбло. Корените му трябва да са светловиолетови, а самият спанак да е тъмнозелен на цвят.
-------- Рецепта ---------
Спаначено хлебче
- Половин кг. спанак – изчистен, задушен в малко мазнина и пасиран
- 500 г брашно
- половин кубче мая за хляб
- 1 ч л захар
- половин ч л сол
- около 100 гр маргарин/ по-малко от четвъртинката на 500-грамова опаковка/
- 2 яйца
- 300 г сирене
Маята и захарта се слагат в топла водичка /половин чаена чаша/ за 10 минути.
Маргаринът се разтопява.
Брашното се слага в купа и се парави кладенче, в което се добавя втасалата мая, солта, разтопения маргарин, пасирания спанак и двете яйца.
Замесва се средно меко тесто, което се оставя на топло място, за да втаса/ трябва да увеличи обема си два пъти/.
После зеленото тесто се разточва, отгоре се поръсва с нарязаното на кубчета сирене.
Навива се на руло, поставя в тава и отново се изчаква да се понадигне. Отгоре намазвате с кисело мляко и печете като питка в умерена фурна, която не се загрява предварително.
Същото хлебче можете да направите и с лапад.