д-р Явор Владимиров
На 25 март 2024 г. – Благовещение, Инвитро клиника „София“ и лаборатория „Цибалаб“ стартираха безплатна скринингова кампания за Оценка на яйчниковия резерв, използвайки съвременни ултразвукови методи и изследване нивата на Антимюлеров хормон в кръвта. Мотото на кампанията е „Направи първата крачка към твоето утре“.От него могат да се възползват жени на възраст между 20 и 40 години, след предварително записване на телефоните на Инвитро клиника „София“ 02 439 19 29, 02 439 19 39, 0700 185 86.
Какво представлява антимюлеровият хормон?
Отговорът е на д-р Явор Владимиров от Инвитро клиника „София“.
“Това е специфичен хормон, който се произвежда от яйчника, от т.н. малки антрални фоликули, които във времето намаляват. Броят на антралните фоликули в яйчника на всяка жена е различен. Той е предопределен от природата така да се каже. Затова казваме , че всяка жена е детерминирана / предопределена/ колко антрални фоликули да има в яйчника при раждане, колко в пубертета и кога да настъпи нейната менопаузата.
Едно момиче в пубертета е с около 500 000 антрални фоликули, но когато дойде менопаузата от тях остават около 1000. Процесът на намаляване на антралните фоликули в яйчника на жената обаче е бавен, той не се случва изведнъж.
Именно този маркер ни дава информация и възможност да разберем каква е яйчниковата възраст на всяка жена. И разбира се не е единствен. Има и ултразвукова оценка на яйчниковия резерв, има и оценка и чрез други хормони.
Но Антимюлеровия хормон е лесен за изследване. Вземаме кръв от вената и излизат едни цифри, които се анализират. Всъщност той е кръвен тест, който може да се направи по всяко време на менструалния цикъл. Хормонът може да покаже вероятността от загубване на плодовитостта по-бързо от нормалното за възрастта, но в никакъв случай не представлява окончателна диагноза за преждевременна яйчникова недостатъчност.
И все пак Антимюлеровия хормон е препоръчително да бъде изследван.
Защо?
Оказа се, че при повече от 15% от жените репродуктивната възраст е по-голяма от календарната. А това при определени обстоятелства е проблем. Защото раждането на първо дете в съвременния свят, в развитите държави, към които и ние принадлежим, все повече става след 35 години. А това е свързано и с по-трудно забременяване. Тези изследвания са полезни при оценяване функцията на яйчниците и евентуално за предсказване началото на менопаузата.
Изследването на Антимюлеровия хормон може да се наложи и преди ин витро оплождане или прилагането на други асистирани репродуктивни техники. Концентрацията на наличния Антимюлеров хормон в женския организъм може да предскаже реакцията към лечението. Ниските му нива показват намален брой на яйцеклетките и това налага стимулация на яйчниците. Обратно – при повишени нива на хормона в организма, лечението трябва да се прецизира много добре”.
От д-р Явор Владимиров научаваме и подробности за първото проучване у нас върху серумните нива на Антимюлеровия хормон при жени в различни възрастови групи на територията на Република България. Този хормон е един от основните маркери за оценка на яйчниковия резерв, респективно яйчниковата възраст при жената.
Резултатите от него са получени въз основа на изследвания, направени при 28 016 български жени. То е най-голямото в процентно съотношение на изследвани случаи към общия брой население, сравненено с публикуваните до сега в научната литература за други етноси и държави. Анализът е уникален, защото данните дават възможност да се идентифицират жени с намален яйчников резерв, които се нуждаят от допълнителна подкрепа за лечение на безплодие. Това проучване дава обективна картина за репродуктивния потенциал на българската популация.
Въз основа на него могат да се направят обобщения и изводи за актуалното състояние и прогнози за репродуктивния капацитет на жените, живеещи в Република България. Събраните данни могат да дадат основна информация за разпространението на случаите с намален яйчников резерв при жени от българска етническа принадлежност. Резултатите от това изследване също ще помогнат за оформянето на обществени здравни програми за подобряване на ефективността на лечението на безплодие в България.
“Неговата цел е да се установи връзката между нивата на Антимюлеровия хормон и възрастта на българската жена, да се установят референтни граници, неговите нива - т.е. всяка жена, която е на определена възраст, да може да влезе, да погледне в таблицата, която екипът на проучването е направил, и да разбере къде се намира, след като направи изследването, за да е наясно дали е в тези референтни, нормални граници, които отговарят за България.
Другият важен момент от проучването беше, допълва д-р Владимиров, да се направи сравнителен анализ с други етноси, с други популации, за да видим къде се намира нашата общност.
И не на последно място да се разработи прогностичен модел, въз основа на който, ние да направим прогноза за скоростта на намаляването на Антимюлеровия хормон.
Вече се знае, че с възрастта този хормон започва да намалява. Но с колко?
Пикът с неговите най - високи нива при българките е на 21 годишна възраст. За азиатките това се случва някъде към 24-25 годишна възраст.
Тази специална таблица , за която вече споменах, показва какви са нивата на този хормон във всяка възраст, като се започва от 21 години.
Друга важна тема от проучването беше колко процента от жените имат антимюлеров хормон по-малко от единица.
Защото Антимюлеров хормон по-малко от единица означава риск от висок процент на спонтанни аборти, по-трудно забременяване и по-нисък резултат при различните инвитро технологии.
Разработихме и статистически модел, с който да установим скоростта на намаляване на антимюлеровия хормон. Така установихме, че неговото изменение и възрастта на жената не са идентични и че неговото количество много зависи от първоначалните му нива.
От друга страна, прогностичният статистически модел може да улесни приложението на Антимюлеровия хормон в клиничната практика. – споделя д-р Явор Владимиров. Определянето на неговите нива предоставя полезна информация, която клиницистите биха използвали за определяне на първоначалните дози за стимулация, прогнозиране на реакцията на яйчниците и постигане на бременност при лечение на безплодието чрез инвитро технологиите".