ЦИГАРИТЕ СА ПРОДУКТ, КОЙТО УБИВА ПОЛОВИНАТА ОТ СВОИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ
ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА
Ако някога моралът на политици и законотворци в областта на здравеопазването у нас се издигне на национално отговорна висота, а хората разберат, че собственото им здраве зависи от техния личен избор на поведение, тогава може би производителите на тютюневи изделия ще бъдат притиснати в ъгъла и принудени да се откажат от ролята на змията-изкусителка, която изобретява все нови и нови видове тютюневи “ябълки”, с които съблазнява все нови и нови наивници, които вярват, че това е пътя на израстването, знак за независимост и зрялост. Така неусетно желанието им да бъдат забелязани, да бъдат харесани, да станат влиятелни и значими сред тези, с които общуват, ги отвежда не до рая, а до ада на употребяващите никотин. Защото наистина няма значение дали пушиш традиционни или електронни цигари, вейпове, наргилета, бездимни или такива, които си свиваш сам. Един ден собственото ти тяло ще те изправи пред нечий лекарски кабинет.
И тогава, вероятността да научиш, че вълшебната, уж безвредна тютюнева “ябълка”, с която те е съблазнила "змията-тютюнева промишленост", е ухапала белия ти дроб и вече имаш рак или хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/; че си развил и придружаващи заболявания - най-често коронарна артериална болест, предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, загуба на скелетна мускулатура, метаболитен синдром, включително захарен диабет, остеопороза. Освен това може да научиш, че заболелите от хронична обструктивна белодробна болест, към групата на които може би вече да принадлежиш и ти, имат по-често проблеми с психичното здраве, като депресия, неадекватност и тревожност, отколкото останалите. Над 90 000 българи страдат от това заболяване.
Според д-р София Ангелова, дм, пулмолог и председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните заболявания, възрастта на пациентите с ХОББ драстично се подмладява. На отворена дискусия под надслов „Отвъд фасадата: истинската същност на проблема“, която се проведе в резиденцията на Британския посланик в България по повод Световния ден без тютюнев дим – 31 май, тя представи данни от Евробарометър за 2024 г., според които 37% от българите пушат. Два процента от тях използват нагреваеми бездимни устройства, а три процента – вейпове. 90% от пушачите у нас започват да пушат цигари в кутия, 4% ръчно свити цигари и 4% – електронни, но никой не прави първата крачка с бездимни.
Тя се спря и на различните средства за пушене и подчерта, че по-новите продукти не са по-малко токсични за организма, като цитира заключения от независими проучвания, според които димът, освободен от бездимните цигари, съдържа елементи на пиролиза и термогенна деградация - същите вредни съставки на дима, които се съдържат в конвенционалните цигари.
Ако само за миг си представим какво означава това за един детски организъм - защото някои от българските децата започват да пушат още на 12, на 13, на 14 години…
По време на дискусията доц. д-р Михаил Околийски, експерт в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), председател на СЗО в България в периода 2014-2023 г. представи данни от доклад на Световната здравна организация от 2023 г., според който над 7 млн. смъртни случая годишно в света са вследствие на тютюнопушенето. Повече от 6 млн. от тях са в резултат на ежедневната употреба на тютюн, а около 900 000 – заради излагане на вторичен дим, т.е. те са били пасивни пушачи. Според данните на СЗО за 2022 г., около 40% от българите над 15-годишна възраст пушат или използват тютюневи изделия, което поставя страната на пето място в света по този показател. Проучване на Global Youth Tobacco Survey (GYTS) от 2023 г. сред ученици на възраст от 13 и 15 г. показва, че България е с най-високи стойности на употреба на тютюн в тази възрастова група в Европейския съюз. 26,6% от учениците, което прави 20,4% от момчетата и 33% от момичетата, използват различни тютюневи изделия.
Участие в дискусията взеха още пулмологът д-р Александър Симидчиев, представители на Регионална здравна инспекция – София и Регионална фармацевтична колегия – София.
По време на събитието бяха обсъдени приоритети и политики в борбата с тютюнопушенето, както и добри примери от други държави като въвеждане на здравно образование и разширяване на образователните кампании.
Вероятно в тези държави представителите на тютюневата промишленост не присъстват на заседанията на парламентарната комисия по здравеопазване, когато се обсъждат важни за здравето на нацията законопроекти, свързани с тютюнопушенето, както се случва у нас и нямат възможност да контролират отблизо своите лобисти в нея. А и самите участниците в тази комисия е време да се замислят дали е редно със своите решения днес да мислят повече с колко ще напълнят хазната от акциза от търговията с тютюневи изделия, без да си дават сметка колко хора ще се разболеят в резултат на тези решения и колко от тях сще загубят живота си !?