Историята е доказала, че заекването не е пречка за успеха, особено ако човек работи върху себе си и намира стратегии за подобряване на речта си.
Един от най-известните оратори в древногръцката история, Демостен, в младостта си е имал сериозни говорни затруднения. За да подобри речта си, той тренирал, като поставял камъчета в устата си и говорел срещу шума на морето. Постепенно се превърнал в блестящ оратор.
Крал Джордж VI – британски монарх, бащата на кралица Елизабет II, имал тежко заекване, което му създавало сериозни трудности като публична фигура. Години наред той работил с логопеди, включително с Лайънъл Лог ,чиято история е представена във филма “Речта на краля” и успял да подобри речта си. По време на Втората световна война изнасял силни и въздействащи речи.
Уинстън Чърчил – британски министър-председател, известен като един от най-великите оратори в историята, като дете е имал сериозни затруднения с речта. Смята се, че е имал форма на заекване или затруднения в артикулацията. Преодолял е проблема с усилена практика, внимателно подготвени речи и специфични техники за говорене.
Брюс Уилис – любим актьор със световна слава, като дете заеквал тежко, но забелязал, че когато играе на сцена, говорът му се подобрява. Това го мотивирало да стане актьор и да използва театъра като форма на терапия.
Какво представлява самото заекване - на какво се дължи?
Заекването е нарушение на речта, което се проявява чрез неволни повторения, удължавания на звуци или блокиране при говорене. Причините за заекването могат да бъдат различни и обикновено се свързват с няколко основни групи фактори - неврологични и физиологични , психологически, травматични или на забавено развитие на речта.
Първите се дължат на нарушения в мозъчната дейност – проучвания показват, че при хората, които заекват, има разлики в обработката на езика в мозъка. Често е налице проблем в координацията между различните зони, отговорни за речта.
Заекването често се среща в семейства с такъв проблем, което подсказва, че то може да има наследствена основа или генетична предразположеност.
Стресът и тревожността също имат определена роля в заекването. Макар че не го причиняват директно , могат да го влошат или да отключат епизоди при хора, които са предразположени към заекване.
Травматични преживявания като силен емоционален стрес, уплаха или шок могат да предизвикат внезапно заекване, особено при деца. Страхът от говорене пред други хора също могат да засилят проблема.
Някои деца между 2 и 5 години преминават през фаза на заекване, когато речевите им умения се развиват бързо. В повечето случаи това преминава от само себе си. Ако обаче заекването продължи и след детството, то може да се превърне в хронично разстройство на речта.
Заекването може да се контролира чрез логопедична терапия, когнитивно-поведенческа терапия, специализирани дихателни техники и упражнения за забавяне на речта. В някои случаи се използват и електронни устройства за подпомагане на речевия ритъм.
Най-подходящата възраст за търсене на помощ от логопед зависи от причината и тежестта на заекването.
При деца от 2 до 5 години ранната намеса на специалист е ключова
В тази възраст е нормално децата да преминават през фази на заекване, докато развиват речевите си умения, но има вероятност това да е и по-сериозен проблем.
Ако заекването продължава повече от 6 месеца,
ако детето показва признаци на напрежение, когато говори,
ако проблемът се влошава вместо да намалява;
ако в семейството има фамилна обремененост със заекване,
ако детето започне да избягва говоренето поради заекването, наистина ще трябва да се потърси специализирана помощ, защото заекването може да продължи и след 5-годишна възраст. И тогава вероятността да отшуми от само себе си намалява.
Затова е важно възможно най-рано да се започне логопедична терапия, за да се избегнат дългосрочни речеви и емоционални проблеми.
Как може да се помогне на тийнейджъри и възрастни хора, които заекват?
Въпреки че ранната интервенция е най-ефективна, логопедичната терапия може да помогне и на по-големи деца и възрастни.
При тийнейджъри и възрастни терапията често включва когнитивно-поведенчески подходи за справяне със социалното напрежение и тревожността, свързани със заекването.
Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-ефективно може да бъде лечението. Ако родителите или самият човек усещат, че заекването влияе на комуникацията и самочувствието му, е добре да се консултират с логопед възможно най-скоро.
Битува мнението, че пеенето помага?
Да, пеенето често помага на хората, които заекват!
Говорът и пеенето се обработват в различни зони на мозъка.
Заекването засяга речевите центрове в лявото полукълбо, докато пеенето активира и двете полукълба, което може да облекчи проблема.
Освен това пеенето има ритъм и мелодия, които насочват речта и намаляват внезапните блокажи.
Това помага за поддържането на плавност, тъй като думите се свързват по естествен начин.
При пеене дишането е по-дълбоко и контролирано, което намалява напрежението в говорния апарат. По-бавната скорост на артикулация също намалява вероятността от заекване.
Много хора, които заекват при говорене, не изпитват проблеми при пеене, защото го възприемат като по-малко стресова дейност.
Това може да намали тревожността и да подобри увереността в речта.
Пеенето може да се включи в ежедневната терапия – например пеене на песни с ясен ритъм и прости думи.
Някои логопеди използват техники, базирани на ритъм и мелодия, за да подобрят плавността на речта.
Разбира се пеенето не е „магическо“ лечение за заекването, но е полезен инструмент, който може да помогне за по-добър контрол върху речта. Ако помага в конкретни ситуации, човек може да използва ритмични и мелодични техники, за да подобри плавността на говоренето си.