Около 10% от населението страда от ХБЗ. То е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония и затлъстяване.
Хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/ е прогресивно и необратимо увреждане на бъбреците, при което те постепенно губят способността си да изпълняват основните си функции – филтриране на отпадните продукти от кръвта, регулиране на течностите и електролитния баланс, както и поддържане на кръвното налягане.
Диабетът, по точно диабетната нефропатия, е една от най-честите причини за появата на ХБЗ, следвана от хипертонията /високото кръвно налягане/, която уврежда бъбречните съдове и гломерулонефритите, които също могат да са причинители на възпалителни заболявания на бъбречните гломерули.
Другите виновници за ХБЗ са поликистозната бъбречна болест – генетично заболяване, водещо до образуване на кисти в бъбреците, дълготрайната употреба на нефротоксични медикаменти - като някои болкоуспокояващи и антибиотици, както и инфекциите на пикочните пътища – хронични или нелекувани. Бъбречно-каменната болест и вродените аномалии на отделителната система също допринасят за това заболяване. От него често страдат и хората със затлъстяване, и тези с фамилна обремененост,
В ранните стадии болестта често протича безсимптомно. С напредването ѝ могат да се появят умора и слабост, подуване на краката, глезените и лицето заради задържане на течности, високо кръвно налягане, чести позиви за уриниране, особено през нощта; гадене, повръщане и загуба на апетит, сърбеж и суха кожа, както и заатруднена концентрация и главоболие.
ХБЗ се диагностицира чрез кръвни тестове /за нива на креатинин и урея/, изследване на урина за наличие на белтък или кръв и ултразвук на бъбреците за откриване на структурни промени в тях.
ХБЗ не може да бъде напълно излекувано, но може да се контролира чрез поддържане на нормално кръвно налягане и кръвна захар, диета с ограничена употреба на сол, белтъчини и фосфор, избягване на нефротоксични лекарства, медикаментозна терапия за контрол на симптомите, а в напреднал стадий – диализа или бъбречна трансплантация.
Ранното откриване и правилното управление на заболяването могат значително да забавят неговото прогресиране.
Министерството на здравеопазването осигури два нови теста /eGFR и UACR/, които определят състоянието на бъбреците. Това сподели Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания /АПБЗ/ и допълни: „Тези тестове са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/ и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите.“ Информацията беше изнесена по време на пресконференция по повод Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“. На събитието присъстваха още проф. д-р Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация и доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Тестовете eGFR и UACR са двата основни показателя, които оценяват състоянието на бъбречната функция и служат за диагностика на хронично бъбречно заболяване. Тези тестове са препоръчани от международните насоки за диагностика на ХБЗ и са особено важни за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците.
Очаква се в близките седмици в лабораториите в цялата страна в резултатите на пациентите автоматично да излиза показателя изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR). eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол. eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап 3а на ХБЗ.
Българските пациенти могат да се възползват и от ново изследване за определяне на съотношението албумин-креатинин в урината /UACR/. Предимство му е високата информативност и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия. Албуминурията е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.
Според доц. Киров въвеждането на тестовете е голяма крачка напред в диагностиката на ХБЗ. „За съжаление, обаче UACR не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат, съобразена с актуалните световни критерии, диагностика на ХБЗ. Същевременно, макар че хроничното бъбречно заболяване е много разпространено, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение“, алармира специалистът.
„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR<60 ml/min. и/или UACR >30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза проф. Борис Богов. И допълни: „Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие Министерството на здравеопазването и лично доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем.“
В заключение Христина Николова обобщи, че необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.